След повишаването на лихвите до нула Riksbank се изправя пред нови трудности

Централната банка на Швеция е една от петте централни банки в световен мащаб, които се осмелиха да прекратят прилагането на отрицателните лихви. Рискът за управителя Стефан Ингвес е, че след като си измисли оправдание да се откаже от прилагането на считаната за вредна за финансовата стабилност система, влошаващата се перспектива пред инфлацията може да го принуди да предприеме обратен завой. е

„Ако Riksbank иска да се справи с това по интелигентен начин, трябва да коригира собствената си прогноза за инфлацията“, казва Томас Елофсон, портфолио мениджър в Catella, стокхолмска инвестиционна компания. „Рискът е, че пазарът все повече залага на намаляване на лихвите и това би било много жалко, тъй като смятам, че Riksbank наистина не иска да се върне към отрицателните лихвени проценти“, добави той.

Оле Холмрен, икономист от SEB в Стокхолм, очаква инфлацията да се забави до 0,8% до лятото. Това е далеч под целта на централните банкери за ценово повишение от 2%.

„Не виждам никакви признаци за инфлация“, казва и Магнус Билинг, главен изпълнителен директор на Alecta, най-големия пенсионен фонд в Швеция. „Има големи сили, които оказват натиск върху инфлацията, като демографията, производителността, високото съотношение на спестяванията и други“, добавя той.

Централните банкери бяха решени да излязат от територията на отрицателните лихвени проценти, след като в системата започнаха да се проявяват странични ефекти, вариращи от ограничаване на доходността на финансовите компании до насърчаване на прекомерното поемане на риск.

Нещо повече, докато други централни банки изразяват притеснения, че може да нямат достатъчно „огнева мощ“, за да се справят с нова криза, за Riksbank повишаването на лихвите се явява стъпка към попълването на арсенала.

„Отрицателните лихвени проценти са грешка и мисля, че историята ще покаже, че те са създали повече проблеми, отколкото са решили“, казва Франс Линделоу, изпълнителен директор на Skandia. „По същество това, че Riksbank повиши лихвите си до нула беше правилен ход“, добави той.

Управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че не би искала да прави заключения за този ход, докато ръководителят на Швейцарската централна банка Томас Йордан е категоричен, че същите условия няма да бъдат приложени в неговата страна.

Засега новата политика на Riksbank действа само от няколко седмици, така че всякакви изводи за нейното въздействие ще са преждевременни. Ако все пак се наложи промяна на лихвите, ръководството на институцията подчерта, че връщането им към отрицателната територия все още е вариант. Ингвес обаче намекна, че вместо това той би предпочел мащабни покупки на активи.

„Това не е основният ни сценарий, но ако централната банка реши да действа отново, смятаме удължаването или разширяването на покупките на облигации за по-вероятно от намалението на лихвите“, казва икономистът на Bloomberg Джоана Дженсън.