Следващата еврокриза може да тръгне от Италия

Това не е прогноза, по-скоро е е правдоподобен сценарий. След първоначалното облекчение от спешната сделка, постигната миналата седмица от министрите на финансите на ЕС, инвеститорите ще проучат детайлите и ще заключат, че спасителният пакет няма да има макроикономическо въздействие, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.

Основните елементи на сделката са кредитна линия от Европейския механизъм за стабилност (ЕСМ), кредитна подкрепа от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и презастраховане на националните схеми за безработица.

Спорът за това дали заемът от ESM трябва да бъде съпътстван от условия ще бъде забравен. Италия така или иначе не иска такава. Италианският министър-председател Джузепе Конте заключи, че правителството му няма да преживее унижението. Във всеки случай ЕЦБ направи достатъчно, за да предотврати национални ликвидни кризи през тази година. Пандемичната програма на ЕЦБ за извънредно изкупуване на активи надхвърля всичко останало.

Единствената обсъждана програма, която можеше да окаже икономическо влияние, е следкризисният фонд за възстановяване. След като лидерите на ЕС прехвърлиха топката към финансовите министри, те я върнаха обратно. Одобреният текст от Европейския съвет споменава фонд за възстановяване заедно с препратка към иновативни финансови инструменти. (Това означава различни неща за различните хора). Нищо обаче не беше договорено. Инерцията за коронаоблигациите като инструмент за набиране на финанси за фонда може би се забавя.

Очакванията сега са Европейският съвет вместо това да постигне съгласие за малък фонд за възстановяване в рамките на бюджета на ЕС за периода 2021-2027 г., с обичайните преувеличени претенции за това как тази сума може да бъде усилена. Основната функция на фонда за възстановяване ще бъде да служи като средство за привличане на вниманието на бездействащите европейски институции, които не оказват никакво макроикономическо въздействие върху икономика на стойност 12 трлн. евро.

Остават националните фискални политики и подкрепата на ЕЦБ. Така икономическото въздействие на кризата ще бъде по-голямо от предвижданото от някои прогностици. Германските икономически институти изготвиха съвместната си нереално прецизна прогноза за 4,2% спад на брутния вътрешен продукт през тази година, последван от 5,8 на сто ръст през 2021 г. - перфектното V-образно възстановяване. Ако те са прави, и ако това се отнася за еврозоната като цяло, тогава нямаме проблем. Няма да има криза и няма да има нужда от извънредни мерки извън тези, които вече бяха предприети.