Следващата еврокриза може да тръгне от Италия

Според Мюнхау обаче те грешат. Тези прогнози не включват глобалните мрежови ефекти от блокадите, дълготрайното въздействие върху сектори като транспорт и туризъм и възможна втора вълна от инфекции през зимата. Неговият сценарий предполага спад в БВП на еврозоната по-близо до 10 на сто тази година, като Германия се представя малко по-добре от средното, а Италия и Испания - по-лошо. Неговият сценарий също предполага, че германската икономика ще се възстанови умерено през 2021 г., а южните страни на ЕС - по-малко.

Комбинацията от нарастващ дълг и намаляващ БВП ще повиши съотношението на дълга към БВП в Италия от сегашните 135 на сто до между 160 и 180 на сто.

Мнозинството от членовете в управителния съвет на ЕЦБ винаги ще подкрепят икономиката на еврозоната в момент на криза. Мюнхау посочва обаче, че не би заложил на ЕЦБ да финансира до безкрай задлъжнелите страни. Спешните програми на централната банка на еврозоната ще приключат. Хората може да започнат да си припомнят грешката на езика на Кристин Лагард миналия месец. Президентът на ЕЦБ може всъщност да го е имал предвид, когато каза, че работата на банката не е да ограничава спредовете. В управителния съвет на ЕЦБ има доста хора, които вярват точно в това.

В даден момент рейтинговите агенции или инвеститорите могат да започнат да поставят под въпрос платежоспособността на Италия. Проблемът е не само в общата сума на непогасения дълг, но и в ниския темп на икономически растеж на страната. Това е третата рецесия в Италия от 2008 г. насам. Всеки път икономиката излизаше по-слаба. И така, какво ще стане, ако рейтинговите агенции стигнат до заключението, че Италия не може да обслужва дълга си и предприемат последващи понижения на рейтинга й?

Представете си, ако това се случи през 2021 или 2022 г., точно преди следващите парламентарни избори в Италия. Конте и неговото правителство са популярни в момента. Това ще продължи ли да бъде така, след като пълната дълбочина на рецесията стане очевидна? Матео Салвини, по-маргинализирана политическа фигура в италианската политика от миналата година насам, може да възвърне популярността си. Ако той спечели избори през 2022 или 2023 г., правителството му може да се изкуши да просрочи погашенията по дълга на Италия. Какво правим тогава?

Както всеки сценарий, и този зависи от несигурни събития, които се развиват в определена последователност. Той обаче е не по-малко вероятен от оптимистичния за V-образно икономическо възстановяване, на който се основава сегашната политика. Затова защо ЕС не желае да се застрахова срещу него?