Истинската жертва на коронавируса

Голямата разлика сега идва от технологията, с която разполагаме.

Възможностите за посегателство върху личната свобода днес са несравними с онези отпреди 20 години. Колосалният агентурен апарат на българската Държавна сигурност по времето на тоталитаризма за цялото си съществуване не е събрал толкова сведения, колкото интернет гиганти и социални мрежи сега събират за един ден.

В България полицията получи правото да проследява мобилни устройства, за да следи за спазването на карантината. Дори Facebook обяви, че ще проследява местоположението на абонатите си и ще го предоставя на властите "анонимно", за съставяне на статистики и методи за борба с коронавируса.

Мобилните устройства, без които животът ни изглежда немислим, са съвършени средства за проследяване и подслушване. Градовете са пълни с камери за наблюдение - съчетани вече с толкова усъвършенстван софтуер за лицево разпознаване, че няма да ви спаси и носенето на хирургическа маска. Том Голдстийн, професор от Мерилендския университет, разработва "мантии-невидимки", които да го крият от наблюдателите. Но всяка дребна хитрост на хора като Голдстийн се обезврежда от следващата версия на софтуера. Можете да го заблудите с пълна лицева маска - но в тази епоха на тероризъм на дребно тя е незаконна в повечето страни по света.

Прословутият "Интернет на нещата", който трябва да направи всичко свързано, още повече влошава нещата. Външен наблюдател е в състояние по всяко време да научи не само какво гледате по "умния" си телевизор, но и какво има в "умния" ви хладилник. А на хоризонта вече се задава и следващата вълна: със свързаните и снабдени с автономно управление автомобили. За да работи системата на автопилотите, тя трябва да включва всички - пешеходци, велосипедисти, дори домашни любимци. Всеки ще бъде наблюдаван на практика непрекъснато. "Мисля, че страна като България по комунистическо време вероятно имаше представа каква несигурност могат да носят собствените ни домове, когато имаме усещането, че някой може би ни подслушва", каза преди време световноизвестният архитект Рем Колхаас в интервю за Bulgaria ON AIR. "Това е много тревожна тенденция. И съм наистина изумен, че човечеството прегърна този изцяло търговски аргумент с цената на собственото си уединение и лично пространство".

Почитателите на идеята за контрол на населението с технически средства имат своите аргументи: на теория то би могло драстично да намали престъпността, вандализма и така нататък. Култури, основани върху строга йерархия и колективно съзнание, като китайската например, са по-склонни да го приемат. Но за основаната върху индивидуализма западна цивилизация това звучи като края на света. Сега обаче "извънредността" на положението ни кара да преглъщаме онова, срещу което при други обстоятелства бихме се разбунтували.

Същността на извънредните положения е, че решения, които иначе биха се обмисляли с години, сега се вземат за часове, подчертава Ювал Ноа Харари. "Незрели или дори опасни технологии се вкарват в употреба, защото рисковете да не предприемем нищо са по-високи. Цели държави служат като лабораторни мишки в едромащабни социални експерименти".

Харари, професорът по история от Йерусалимския университет и автор на бестселъри като "Сапиенс" и "Хомо Деус", казва, че сега трябва да направим един съдбоносен избор: между тоталитарното наблюдение и овластяването на гражданите.

Наблюдението на всички граждани никога не е било по-лесно, подчертава Харари. Нещо повече - благодарение на усъвършенстваните биосензорни технологии то може да направи съдбовна крачка от "наблюдението отвън" към "наблюдението под кожата". Досега правителствата искаха да знаят просто какво четем или гледаме на смартфоните си; сега обаче искат да знаят температурата на пръста, с който ги управляваме, и кръвното ни налягане. Същото впрочем важи и за уличните наблюдателни камери - китайската компания SenseTime вече разработи сензор и алгоритъм, който им позволява да засичат хора с повишена температура.

Напредъкът в технологиите се случва толкова бързо, че не успяваме навреме да го осъзнаем. Харари подтиква читателите да си представят момент, в който правителството задължава всеки гражданин да носи биометрична гривна, която денонощно да следи пулса, кръвното налягане и температурата му. При такава система една епидемия ще може да бъде овладяна за броени дни, ако не и часове. Но правителството ще знае през цялото време къде ходите, какво правите и с кого се срещате. И, понеже има пълен достъп до биометричните ви показатели, ще знае какво ви разсмива и какво ви ядосва. Представете си, призовава Харари, Северна Корея през 2030 и човек, чиято гривна засича гняв, докато слуша речта на върховния лидер...