Какво ѝ липсва на Германия на Меркел, за да бъде истински лидер в Европа?

Очакваше се 2020 г. да бъде моментът, в който Германия ще покаже лидерство, тъй като страната ще поеме на 1-ви юли европредседателството, което се случва на ротационен принцип. Глобалната пандемия обаче доведе до хаос в Европейския съюз и въпреки че страните му членки настояват блока да поеме отговорност и да покаже солидарност, Берлин се бави в това отношение, пише Андреaс Клут в анализ за Bloomberg. 

Коронавирусната пандемия е трагично повторение на кризата в еврозоната от миналото десетилетие. Тогава гърците бяха най-ядосани на германците, докато сега най-разочарованите от Берлин са Италия и Испания.

Германците от своя страна отново не разбират защо останалите страни са недоволни. По време на предишната криза Германия участва в спасителните програми, което накара гражданите ѝ да се чувстват щедри. Сега германците отново помагат на ЕС да изпрати помощи на най-засегнатите от коронавируса държави. Факт е обаче, че Германия се противопостави на коронаоблигациите, точно както преди години отхвърли опцията за издаване на еврооблигации.

Това напрежение обаче е потенциална бомба, която може да се активира в европейския проект. То отразява, както недостатъците на ЕС, така и някои дефицити на германското политическо съзнание. За да продължи да работи ЕС, той се нуждае от лидер, а в неговите рамки има само една държава, която икономически и политически е достатъчно мощна, за да изиграе тази роля.

Зад това решение обаче се крие един проблем - от самото си създаване европейските институции бяха изградени така, че никоя държава, особено Германия, да не може да доминира над останалите. Така например Берлин внася 21.44% от капитала на Европейската централна банка, но има незначително по-голямо влияние в нейния Управителен съвет от Малта например. В Европейския механизъм за стабилност, спасителния фонд на ЕС, Германия има достатъчно тежест, за да блокира решенията, но не и да ги взима.

През последните шест десетилетия съвместната хегемония в ЕС беше установена от Германия и Франция до известна степен, като двете страни често бяха спрягани за “двигател” на блока. В това партньорство ролята на Париж беше да поддържа доволни държавните от Южна Европа, а Германия - членките от северния и източния регион, така че ЕС като цяло да може да продължи напред. През последните години обаче германско-френският съюз устоява все по-трудно, което отчасти се дължи на различните интереси на двете страни и твърде слабата финансова мощ на Франция, за да бъде съвместен хегемон.

За да разберете как гледа Берлин на идеята да ръководи Европа, прочетете пълната публикация на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.