Вещае ли решението на немския конституционен съд разпад на еврозоната?

75-годишнината от победата над нацистка Германия беше на 8 май. 70-годишнината от декларацията на Шуман, с която стартира следвоенната европейска интеграция, беше на 9 май. Само дни преди двете събития германският конституционен съд изстреля правна ракета в сърцето на ЕС. Решението му е значимо. То е атака срещу икономиката, целостта на Европейската централна банка (ЕЦБ), нейната независимост и правния ред в ЕС, пише Мартин Уулф за Financial Times. 

Съдът се произнесе срещу програмата за покупки на ЕЦБ от публичния сектор, стартирана през 2015 г. Той не твърди, че ЕЦБ се е занимавала неправилно с монетарно финансиране, а по-скоро, че не е приложила анализ за „пропорционалност“, когато е оценявала въздействието на своите политики. Цитират се консервативни опасения като държавен дълг, лични спестявания, пенсионни схеми, цени на недвижими имоти и поддържане на икономически нежизнеспособни компании.

Паричната политика непременно е икономическа политика. Но политиките на ЕЦБ, включително закупуването на активи, се оправдават с факта, че тя не успява да постигне „основната си мандат“, а именно „ценовата стабилност“, определена като инфлация „под, но близо до 2 на сто в средносрочен план”. Договорът за ЕС казва, че други съображения са второстепенни.

Съдът също така постанови, че „германските конституционни и административни органи“, включително Бундесбанк, не могат да участват в действия извън правомощията си. По този начин Бундесбанк не може да продължи да участва в програмите за закупуване на активи на ЕЦБ, докато ЕЦБ не извърши „оценка за пропорционалност“, задоволителна за съда.

Но договорът на ЕС гласи, че „нито ЕЦБ, нито национална централна банка... трябва да търси или получава инструкции... от което и да е правителство на държава членка или от друг орган.“ Инструкцията на немския съд поставя Бундесбанк в правен конфликт.

Съдът също атакува правото на ЕЦБ да взема своите политически решения независимо. Германия се бореше усилено за независимост на централната банка в рамките на паричния съюз. Сега конституционният й съд постанови, че освен ако ЕЦБ не удовлетвори силно политическия списък със странични ефекти на паричната политика, покупките на активи са недопустими. Съдилищата в други страни членки може да сметнат за уместно да постановят, че техните централни банки не могат да участват в политики, които не харесват. Много скоро ЕЦБ може да бъде бламирана.

Преди всичко германският съд постанови, че може да игнорира предходно решение на Европейския съд в полза на ЕЦБ, тъй като той „надхвърля съдебния си мандат... когато тълкуването на договорите не е всеобхватно и следователно трябва да се счита за произволно от обективна гледна точка.“ Това е акт на съдебен разкол.