Отрицателните лихви са инструмент, а не дар

САЩ трябва да „приемат ПОДАРЪКА“ на отрицателните лихви, туитна наскоро президентът на САЩ Доналд Тръмп. Бившият имотен магнат отдавна е привърженик на ползите от евтините пари. Негативните ставки обаче са показател за дълбоки икономически проблеми и носят вредни странични ефекти за пенсионните фондове и други инвеститори, както и за банките и застрахователите. Намаляването на лихвите под нулата трябва да остане част от инструментариума на централните банки в крайни случаи, но придвижването на отрицателна територия не трябва да се насърчава, пише Financial Times в редакционен коментар. 

След като отрицателните лихвени проценти бяха въведени от Европейската централна банка през 2014 г. и в Япония през 2016 г., инвеститорите в лихвени фючърси вече започват да калкулират възможността за негативни ставки и в САЩ и Великобритания. Такива пазарни ходове трябва да се разглеждат с повишено внимание. Спадът под нулата на фючърсния пазар за федерални фондове в САЩ вероятно има толкова общо със защитата срещу нестабилност на лихвите, колкото и с банките, управляващи експозициите си в деривати. 

В Обединеното кралство регулаторите заявиха, че държат опцията за отрицателни лихви на масата. На 20 май правителството на Великобритания продаде облигации с негативна доходност за първи път в историята след публикуването на данни за ниска инфлация, а гуверньорът на Английската централна банка заяви пред комисия от депутати, че отрицателните лихвени проценти се „обмислят активно в настоящата ситуация“. Потенциалният срив в търговските преговори с ЕС също натежава върху настроенията на инвеститорите.

Централните банки на САЩ и Великобритания се радват на предимството да наблюдават как експериментът се развива на други места. След шест години европейският опит сочи, че онези, които чертаеха апокалиптични сценарии, сгрешиха. Критиците посочиха възможността за „преломна ставка“, под която ниските лихви спират да стимулират икономиката и започват да действат като спирачка. Централните банкери в Швеция, които първо въведоха негативните лихви през 2009 г., а след това отново за близо пет години от 2015 г., признаха, че те могат да създадат дългосрочни проблеми. Според противниците им отрицателните ставки правят нерентабилно отпускането на заеми от банките и насърчават спестителите да трупат пари. Продажбите на сейфове в Германия скочиха след въвеждането на тази политика.

След като ЕЦБ въведе отрицателните лихви обаче банковото кредитиране се възобнови, което спомогна за намаляване на безработицата и изваждане на еврозоната от потенциална дефлационна спирала. Не се наблюдаваше и масиран стремеж към кеша, който, предвид разходите за безопасното му съхраняване, има своя собствена „негативна ставка“. Според изследване на ЕЦБ, публикувано неотдавна, рентабилността на банките като цяло се е подобрила въпреки натиска върху маржовете, благодарение на по-малкото лоши заеми, по-високия икономически растеж и увеличението в стойностите на активите.

Отрицателните лихви идват с всички недостатъци на разхлабената парична политика, като увеличаване на неравенството и насърчаване на бизнеса и домакинствата да поемат дългове. Ниската доходност може да доведе до прекомерно поемане на риск. Но негативните ставки премахват част от пазарния натиск, създаден чрез количественото облекчаване, тъй като централната банка не се намесва пряко на пазарите на активи. Закупуването на нискокачествени корпоративни облигации от Федералния резерв, например, е критикувано, че изкривява „реалните“ цени.

Вместо да хвалят отрицателни лихви обаче, политици като Тръмп биха направили по-добре, ако поемат част от тежестта от централните банки. Фискалният стимул от страна на правителствата може да бъде по-добре насочен към тези, които най-много се нуждаят от помощ и имат най-голяма склонност да харчат. Негативните ставки в еврозоната бяха отчасти отговор на провала на политиците да осъществят достатъчно фискални стимули или реформи. САЩ и Великобритания могат да се поучат от техните грешки.