Свръхниските лихви създават риск за ликвидността

Доходността по краткосрочния кредит е почти нула и заплашва да остане такава. Това кара да се случват странни неща на кредитните пазари: магазин, в който продуктите не струват нищо, или почти нищо, е малко вероятно да функционира като нормален магазин, пише Робърт Армстронг за Financial Times.

Това е най-видимо при фондовете на паричния пазар, огромните инвестиционни фондове, подобни на кеш, които инвеститорите разглеждат като по-високодоходна алтернатива на банковите депозити. Те са ограничени до инвестиране в предимно краткосрочен кредит, било то държавен, или частен като банкови депозитни сертификати или търговски книжа, които компаниите използват за управление на краткосрочната ликвидност.

Да обобщим последните събития: след като стана ясна сериозността на Covid-19, се получи отлив от „основните“ фондове на паричния пазар, които инвестират в корпоративен дълг, към сигурността на фодновете, влагащи в ДЦК, които вече получаваха сериозни вливания, тъй като инвеститорите излизаха от още по-рисковите активи. През март 160 милиарда долара бяха изтеглени от основните фондове, а 790 милиарда се вляха в тези за ДЦК, според Crane Data, преоформяйки пазара за над 4 трлн. долара.

Федералният резерв надуши проблемите: той започна да отпуска пари на банките, за да могат да посрещнат изтеглянето на средства, и започна да купува търговски книжа, за да се увери, че компаниите имат достъп до кеш. Въпреки това Bank of New York Mellon и Goldman Sachs бяха принудени да подкрепят някои от основните си фондове, заплашени от тегления.

Отогава голяма част от парите се насочиха отново към основните фондове, но не всички и не равномерно. Наскоро Northern Trust реши да спре свой основен фонд, който се сви от 3,8 на 1,8 млрд. долара. Активите на фонда носеха доходност от 0,06%, което едва покриваше таксите за инвеститорите. Междувременно дори много по-големи мениджъри на парични фондове бяха принудени да намалят таксите, за да избегнат доходите на инвеститорите да паднат под нулата.

В същото време компаниите напускат пазара на търговски книжа, защото по-стабилните алтернативи за финансиране вече са почти толкова евтини. Компании от Coca-Cola до Disney издадоха дългосрочен дълг за 96 млрд. долара, за да заменят търговските книжа през тази година.

Всичко това от време на време повдига прост въпрос: защо изобщо трябва да съществуват фондове на паричния пазар в свят на почти нулеви лихви? За разлика от банковите депозити, те не са гарантирани от държавна. Институционалните основни фондове носеха доходност от 0,37% в началото на май, с 2 процентни пункта по-ниска в сравнение с година по-рано, според Fitch. Фондовете в ДЦК предлагаха доходност под 0,10%. За дребните инвеститорите доходността в тези фондове е още по-ниска.

Не е немислимо доходността по краткосрочния държавен дълг на САЩ да стане отрицателна, което може да „затвори” тази част от индустрията, по думите на анализатори от TD Securities.

Според Алекс Роевър, стратег за щатските лихви в JPMorgan Chase, за инвеститорите на паричния пазар „не става въпрос толкова за абсолютното ниво на доходност, колкото за следващата ви най-добра алтернатива“. Няколко базисни пункта все пак са повече от нищо. По-важното е, че банките вече са наводнени с депозити и може да не приемат нови големи, дори безлихвени, предвид собствения капитал, който са длъжни да заделят като резерви срещу тях. Така че фондовете в ДЦК ще продължат да играят роля, дори ако ставките станат отрицателни, смята Роевър.

Нещата с основните фондове изглеждат различно. Има все по-малко причини те да съществуват, тъй като банките плуват в море от депозитно финансиране, а компаниите могат да емитират много евтин дългосрочен дълг. Добре дошло, може би: обещанието на основните фондове за риск като на кеша, но при по-висока доходност винаги е било твърде хубаво, за да е вярно. Проблемите в Reserve Primary Fund, който държеше книжа на Lehman Brothers, предизвикаха някои от най-плашещите моменти при предишната криза.

Е, не съвсем. Майкъл Клохърти, стратег за американските лихви в UBS, изтъква, че привлекателността на краткосрочния паричен пазар е в неговата гъвкавост. Това е важно за всички компании, но особено за банките. Дилърските отдели на банките могат да наберат набързо доларово финансиране от паричните пазари, което им позволява бързо да извършва сделки от името на големи клиенти. Това донякъде обяснява защо пазарите в САЩ са по-ликвидни от европейските, които са по-зависими от банковото финансиране.

„Без паричните фондове дълбочината на пазара ще намалее, защото когато гъвкавостта на финансирането спада, спада и ликвидността“, изтъква Клохърти. Да, сега на пазара има изобилие от ликвидност, но това може не винаги да е така, и ако инфраструктурата, предназначена за набиране на краткосрочни средства залинее, проблемите могат да възникнат и на други места.

Възможността ниските лихви реално да намалят ликвидността на пазара е парадоксална, но все пак е риск, който си струва да се има предвид.