Беларус се изправя пред тежки времена на фона на предстоящите избори

Според Дейвид Марпълс, професор в университета в Алберта и президент на Американската асоциация за беларуски изследвания в Северна Америка, настоящата предизборна кампания прилича на тази от 1994 г., когато става въпрос за конкурентоспособност и откритост.

„Забележителното според мен е, че хората излизат на улицата въпреки пандемията и въпреки силния натиск от страна на правителството с арести и тормоз“, коментира той пред Emerging Europe.

„За първи път също виждаме въздействието на социалните медии, които бързо разпространяват информация и е трудно за правителството да я задуши. Това предполага, че президентът губи подкрепа и авторитет, но все още има средства да гарантира, че ще бъде преизбран“, допълва той.

Сегашните вълнения и нестабилност - Лукашенко уволни правителството по-рано този месец, вероятно ще имат дълбоко икономическо въздействие. През последните години Беларус отбеляза доста слаб растеж с особено лоши резултати през 2015 и 2016 г., когато икономиката се сви със съответно 3,83 и 2,53 на сто.

„БВП се очаква да спадне с пет процента през годината. Трябва да имаме предвид обаче, че тактиката, прилагана от Лукашенко, е доста позната: среща с [Виктор] Шейман (държавният секретар на Съвета за сигурност на Беларус – б.ред.), назначаване на хора, близки до КГБ, и арестуване, заплашване и затваряне на лидерите на опозицията“, обяснява Марпълс.

Виктор Шейман е един от архитектите на стратегията за противодействие на опозиционните протести след президентските избори през 2010 г. в страната и е сред висшите фигури в страната, на които им е наложена забрана за пътуване и замразяване на активи в ЕС.

„Инвеститорите знаят, че резултатите от изборите са повече или по-малко гарантирани и че кампанията е проформа. По-голямото притеснение е приватизацията и икономическата реформа. Промяната на правителството не е много добра в това отношение, но това може да е краткотраен кабинет“, посочва още Дейвид Марпълс.

Икономическата реформа отдавна е болна тема за Беларус. Страната разчита на държавен бизнес, като частният сектор представлява само 30 на сто от икономиката. През последните години тези държавни компании отчетоха големи загуби и натрупаха масивен дълг. През 2016 г. държавата предостави целенасочена подкрепа чрез преструктуриране на близо 2,3 млрд. щатски долара дълг, за което анализаторите по това време предупредиха, че е само временна мярка.

Друг проблем в страната е нейната амбивалентност към Русия и ЕС. Беларус е част от Източното партньорство (ИП), но също така има специални отношения с Русия, тъй като двете страни образуват наднационална съюзна държава след договор, подписан през 1998 г.

Марпълс вярва, че отношенията между Лукашенко и неговия руски колега Владимир Путин ще се усложнят още повече. Той [Лукашенко] вижда резултатите от страните, избрали да бъдат с Русия (Армения е един пример) и тези, които се опитват да се отдалечат в Европа (Украйна). Той има електорат, силно повлиян от руските медии, те са и рускоезични. И въпреки някои умели маневри, той все още зависи от доставките на нефт и газ от Русия на разумни цени“, казва анализаторът.

Комисията по външните работи на Европейския парламент наскоро прие редица препоръки за насърчаване на по-осезаем ангажимент с членовете на Икономическото партньорство, но остава да се види какви конкретни стъпки ще бъдат предприети и как това ще се отрази конкретно на Беларус.

„[Лукашенко] ще поддържа диалога с Европа и ще държи отворени западните граници, но може да се наложи да направи някои компромиси с Русия, може би по отношение на предложената руска въздушна база, валутата и продажбата на печеливши предприятия. Предстоят тежки времена“, заключава Марпълс.