Германският консенсусен капиталистически модел се нуждае от преразглеждане

Скоростната кутия бе блокирала, а уплътненията горяха много преди аварийното спиране на аутобана. Сега консенсусният германски бизнес модел претърпя множество механични повреди. Wirecard, групата за разплащания, която поддържаше технологичната репутация на Германия, се срина заради измами. Bayer поема до 11 милиарда долара разходи, предимно предизвикани от катастрофално поглъщане в САЩ. Някога гордите конгломерати Siemens и Thyssenkrupp се свиват. Експлоатационният живот на Volkswagen се съкращава всеки път, когато перспективата пред Tesla се подобрява, пише Джонатан Гатри за Financial Times. 

Разтревожените инженери надничат под капака. Какво се обърка? Германия беше икономическият двигател на Европа след войната. Технократски и сътрудничещ, германският бизнес подхрани тесните връзки с работниците, кредиторите и държавата. В сравнение с него американският модел изглеждаше анархично - враждуващи шефове и предприемачи, натъпкани с акции, само си търсеха повод за война. Но коронавирусът изостри предизвикателствата, пред които е изправена ориентираната към промишлеността Германия и увеличи възможностите за водените от технологиите САЩ.

Германия, можем ли да говорим? „Разбира се. Аз шофирам, но съм германец", шегува се икономист със своето хендсфри, „не мисля, че има някаква обща нишка между Wirecard и тези други примери." Според него най-тежките инциденти се случват, когато германският бизнес възприеме американските подходи. Wirecard имаше двустепенна структура на борда, като повечето немски фирми. Но надзорният му съвет изглеждаше пълен с корпоративни послушковци, а не с бдителни началници, както диктуват правилата за управление. А и групата се ръководеше от намахан шеф.

Кенет Амаеши, професор по бизнес от университета в Единбург, не е съгласен с тази изключителност. Той смята, че скандалът с Wirecard поставя германския капитализъм на заинтересованите страни „на подсъдимата скамейка“. Този капитализъм сочи към структурна слабост на регулирането, казва професорът. И е прав.

Германският финансов регулатор BaFin се провали, като ограничи надзора си до немското банково подразделение на Wirecard. Германски банкер казва: „BaFin не е в същата лига като британския орган за финансово поведение (FCA), който ме впечатли, когато бях в Лондон.“ Банкер, който насаме признава възхищението си от FCA? Това първият ли е?

В миналото регулациите в Обединеното кралство имаха пасивна репутация, свързана със свободния пазар. Германските регулаторни пропуски се коренят другаде: в любовта към консенсуса. Това е причината за проблемите на немския модел. Надзорните органи приемат, че изпълнителните директори би трябвало да знаят какво правят - в края на краищата много от тях имат докторски степени. Надзорните съвети приемат същото, стига работните места да са сигурни. Когато консенсусът доведе до огромни икономически дивиденти, хората, които задават трудни въпроси, могат да изглеждат като саботьори. Ето защо германската финансова върхушка се изправи срещу журналистите и хедж фондовете, които се усъмниха във финансовата стабилност на Wirecard.