Германският консенсусен капиталистически модел се нуждае от преразглеждане

Консенсусът е виновен и за други неволи. Той бе изгоден за шефовете и работниците на Bayer при покупката на Monsanto за 63 млрд. долара в брой през 2018 г., защото тя обещаваше да направи химическата група неуязвима към поглъщане. Инженерните компании Siemens и Thyssenkrupp бяха оставени да кретат като остарели конгломерати дълго след вълната от раздробявания в САЩ и Великобритания. VW сътвори скандал с тестовете за вредните дизелови емисии, докато се пипкаше по отношение на електрическите автомобили благодарение на невъзприемчиви ръководители и борд, пълен със синдикалисти и политически назначения.

Консенсусът не успя да насърчи немските технологични стартъпи да се конкурират с американските гиганти. За целта трябват разрушителни единаци, финансирани с търпелив собствен капитал. Крахът на Wirecard остави SAP, софтуерната група, основана през 1972 г., като единствената голяма борсово търгувана немска технологична компания.

Великобритания, разбира се, няма такава. Въпреки това германските икономисти обмислят дали рейнският капитализъм може да бъде препроектиран или е годен само за рециклиране. „Германия е добра в постигането на постепенни подобрения”, казва Катарина Утермьол от Allianz, „въпросът е дали заинтересованите страни имат воля да актуализират изоснови немския модел“. Те са го правили и преди. През първото десетилетие на века Германия разби Deutschland AG, кръвосмесителна мрежа от кръстосани участия между банки и индустрия.

Този път трябва да се преразгледа корпоративното управление. Надзорните съвети трябва да се свият, да се срещат по-често и да включват повече независими директори. Регулаторите трябва да възприемат враждебния подход на американските си колеги. Индустриалните гиганти трябва да се разцепят допълнително, за да създадат нова прослойка от фокусиран среден бизнес. Отделянето на компанията за здравно оборудване Healthineers от Siemens през 2018 показва какво може да се направи.

Най-голямото предизвикателство за Германия е стимулирането на инвестициите в променящи технологии. Бизнесът зависи от дълговото финансиране от инвеститори, които избягват риска. Но не липсва собствен капитал, както изтъква Гунтрам Волф от аналитичния център Bruegel. Той се изразява в неразпределена корпоративна печалба, а не в свободен инвестиционен капитал. Това се отразява в общия собствен капитал от около 1,2 трлн. евро в балансите на най-големите 100 листнати дружества в Германия, сочат данните на S&P Global. Данъчни облекчения са необходими, за да се насочи повече от този капитал към стартъпи и развитие на електрически превозни средства.

Би било жалко да се прахосат две кризи - сривът на немския модел и коронавируса. Нещо повече, в световен мащаб нараства подкрепата за капитализма на заинтересованите страни, в който социалните и екологичните цели са наред с печалбата. Германия просто трябва да отслаби акцента си върху сигурните работни места за служителите и свързаността между мениджърите. Малко по-малко консенсус може отново да направи немския модел готов за път.