Спорните точки за новия бюджет на ЕС: Размер, заеми, подаръци

Някои дипломати казват, че ако животът на фонда се съкрати от планираните четири години до две, редица столици просто няма да имат достатъчно време и ЕС в крайна сметка няма да похарчи 500 млрд. евро. Те също така казват, че за осъществяване на реформи и дългосрочни инвестиции са необходими повече от две години.

Страните членки са разделени и по въпроса дали заемите за фонда за възстановяване трябва да бъдат изплащани от 2028 г., както предлага ЕК, или по-рано. Мишел тества компромис, който ще наложи тригодишен период за отпускане на средства за възстановяване, а изплащането на заемите да започне преди 2028 г.

Обвързано финансиране

Някои северни държави настояват, че достъпът до финансиране за възстановяване трябва да зависи от прилагането на конкретни реформи.

„Убедени сме, че всеки европейски пакет за възстановяване може да бъде успешен само ако някоя държава, която получава пари, предприеме необходимите мерки, както за да направи икономиката си по-конкурентоспособна, така и да направи публичните финанси устойчиви“, каза холандският външен министър Щеф Блок пред репортери след разговори с италианските си колеги.

Комисията предложи да се обвърже финансирането с Европейския семестър, в рамките на който институцията съветва държавите за реформи, както и да поиска от държавите да покажат в плановете си за възстановяване как ще адресират съветите от Брюксел. Детайлите и степента на гъвкавост при прилагането на реформите са отворени въпроси при преговорите.

Национално разпределение

Предложението на Комисията да разпредели 310 млрд. евро за финансиране за възстановяване въз основа на формула, която да отчита безработицата между 2015 и 2019 г. предизвика спорове. Някои западни правителства казват, че критериите трябва да отразяват по-добре въздействието на коронавирусната криза, а източните лидери се притесняват, че по-заможните от тях южни държави ще се възползват от дизайна на формулата.

Подходът е „напълно погрешен“, казват дипломати. Според политици „твърде много пари“ от плана на Комисията отиват в страни, които са по-малко засегнати от кризата.

По време на срещата с посланиците Мишел предложи да се използват предложените от Комисията критерии в първите години на плана за възстановяване и след това да се разпределят оставащите средства въз основа на спада на БВП на глава от населението от началото на кризата.

Нови приходи

Европейският парламент и голяма коалиция от държави настояват за нови източници на приходи на ЕС, които да помогнат за облекчаване на натиска върху размера на вноските в бюджета. Дипломати казват обаче, че когато става въпрос за бюджета, започващ през 2021 г., само два нови източника на приходи имат шанс за одобрение: за нерециклираните пластмасови отпадъци от опаковки и системата за търговия с емисии.

Този подход обаче е спорен, тъй като Германия, Полша, Чехия, България, Румъния и Естония се противопоставят на използването на приходи, свързани с търговията с емисии.

Един възможен компромис е, че един или два нови собствени ресурси ще бъдат одобрени, но че лидерите ще се ангажират да продължат преговорите за други възможни в следващите години.