ЕС премина Рубикона с фонда си за възстановяване

Второ, макар лидерите да избегнаха въпроса как да наберат пари за обслужване на общия дълг, те поеха ангажимент да увеличат приходите на ЕС. Сега те трябва да намерят нова обща данъчна основа, макар и скромна. Те се споразумяха само за данък върху пластмасата, но се ангажираха да разгледат предложения за въглеродни гранични такси и разшириха данъците върху въглерода в Европа. Каквото и решение да вземат, те се насочиха към общо данъчно облагане и не могат да обърнат курса.

Трето, механизмите за управление на новите разходи съдържат повече от първоначалното. Лидерите направиха компромис между холандското искане за национално вето и чисто административния контрол, за който настояваше Европейската комисия. Има изискване за лидерите да одобряват разходните планове на страните (но с квалифицирано мнозинство, не с единодушие), както и за национално право да се отлага, но не спира, решение на комисията за отпускане на пари. Това отново дава роля на трансграничната политика в нещо, което ЕС безрезултатно се опитва да кодифицира в строги правила. Но те избегнаха политическите задръжки и изнудваческите политики, които направиха спасителните заеми толкова токсични по време на дълговата криза в еврозоната. Ако се менажира добре, новата управленска структура може да бъде зародишът на истински общоевропейска икономическа политика.

Споразумението също така обвързва заемите с „режим на условност“ по отношение върховенството на закона - код на северните държави, които не искат да дават пари на нелиберални управници като Виктор Орбан в Унгария и партията „Право и справедливост“ в Полша. Мнозина отхвърлиха тази разпоредба като твърде неясна. Но това ще бъде първият път, в който лидерите упълномощават ЕК да налага санкции за нарушаване принципите на правовата държава, които ще бъдат установявани с квалифицирано мнозинство. Антидемократичното поведение в унгарски и полски стил ще заеме по-централно място в политиката на Европейския съвет, който ще разполага с по-добър инструмент за справяне с него.

Обратната страна на предприетите действия е, че това, което остана непроменено, ще се затвърди още-повече, по-специално размерът и структурата на нормалния бюджет. Парите на ЕС ще продължат да се изразходват главно за селскостопански субсидии и „кохезионни фондове“ за бедните региони.

Озадачаващо е, че пестеливите държави, които се интересуват най-много от това, не избраха подобаващо битките си. Вместо това те се бориха успешно за намаляване на безвъзмездните средства за възстановяване и на техните собствени бюджетни вноски, давайки превес на краткосрочните спестявания пред дългосрочното реприоритизиране. И все пак те не спряха движението към по-обща фискална политика. Тяхната победа е до голяма степен пирова. Европейските федералисти имат най-много причини да бъдат доволни.