Провали ли се стратегията на Швеция срещу коронавируса?

Как се справя шведската икономика?

Стратегията нямаше изрична цел да защити икономиката, но правителството твърдеше, че ако по-голяма част от обществото остане отворена, е възможно това да ограничи загубата на работни места и да смекчи последиците за бизнеса.

Според изследване на банка SEB от април шведите харчат повече средства от хората в съседните скандинавски държави.

Въпреки това различни прогнози отреждат спад на шведската икономика от около 5 процента тази година. Това е по-малко от други държави, тежко засегнати от COVID-19, като Италия, Испания и Великобритания, но все пак сходен показател с останалите скандинавски страни. Равнището на безработицата в Швеция от 9 на сто, ръст от нивото от 7,1 на сто през март, остава най-високото в Скандинавия.

"Швеция, подобно на другите скандинавски държави, е малка, отворена икономика, много зависима от търговията. Така че има тенденция шведската икономика да е в лошо състояние, когато останалата част от света се справя лошо", обяснява професор Каролина Екхолм, бивш заместник-управител на шведската централна банка. Ресторантите, магазините и спортните зали останаха отворени, но въпреки това имаха проблеми с привличането на клиенти, отбелязва освен това тя.

Екхолм обаче смята, че решението децата до 16-годишна възраст да продължат да ходят на училище е било правилно. "Има по-малко нарушения в образованието на поколението, което сега расте. Това може да има благоприятен ефект по-нататък, когато (тези младежи започнат да) излизат на трудовия пазар", посочва тя.

Удар по имиджа на Швеция

В краткосрочен план стратегията на Швеция срещу COVID-19 се отразява на традиционно близките й отношения с нейните съседи.

Норвегия, Дания и Финландия отвориха своите граници една за друга през юни, но изключиха Швеция заради високия ръст на заразените. Шведите от по-слабо засегнатите области все пак получиха по-голяма свобода да ходят в Дания.

Проучване на института ЮГАв от миналия месец установи, че 71 процента от норвежците и 61 на сто от датчаните са обезпокоени от недопускането на шведските туристи - по-висок дял от своите сънародници, разтревожени от отсъствието на посетители от страни като Испания, Италия и Великобритания.

"Не мисля, че това ще се отрази на нашите отношения в по-дългосрочен план", казва Хелън Линдберг, преподавател в Университета на Упсала. "(Пандемията) обаче изостри или възобнови стари поводи за недоволство на страните ни една от друга."

По-голям проблем може да се окажат последиците за по-общата международна репутация на Швеция за високо качество на нейното здравеопазване и старчески домове, смята Линдберг. "Това е удар по имиджа на Швеция като хуманитарна суперсила в света. Загубихме ореола си и сега имаме много за доказване", казва тя.

Отслабване на националната подкрепа

В началото на пандемията в Швеция имаше консенсус, че трябва да се има доверие в учените на държавен пост, които да направляват политическите решения.

Дебатите обаче се изостриха с увеличаването на броя на смъртните случаи, по-специално в старческите домове, и премиерът Стефан Льовен обяви наскоро създаването на комисия, която да проучи отговора на властите на коронавируса на национално, регионално и местно равнище.

Хелън Линдберг смята, че стратегията е поставила под въпрос разчитането в исторически план на държавните агенции да определят политиките и е извадило на показ липсата на подготвеност за кризи. "Това е перфектна буря от нашето слабо правителство на малцинството", казва тя.

Само 45 на сто от шведите сега са уверени в способността на правителството да се справи с епидемията, според проучване, проведено от института Novus миналия месец. Делът им е по-малък от 63-те процента през април.

Доверието в Агенцията за обществено здравеопазване също е намаляло, но все пак остава по-високо - 65 на сто срещу 73 процента по време на пика на епидемията.

"Ние смятаме, че те имат правилната стратегия, защото никой не знае какво точно трябва да направим", казва Ева Брит Ландин - 66-годишна летовничка, която обядва, спазвайки правилата за социално дистанциране, със своя 102-годишен баща на езерото Сторшон.

Катерина Ериксон, на 42 години, която е дошла от Стокхолм, обаче заявява, че все още е твърде рано да се дава оценка. "Не знаем как ще изглеждат нещата наесен или догодина. Просто трябва да изчакаме и да видим", посочва тя.

(БТА)