Как един британски фонд мениджър заложи навреме на интернет компаниите

Европейците не са много добри в разбирането на технологичните компании. Или поне това е етикетът, който понякога се лепи на континент, който създаде малко интернет групи, които могат да се сравнят с тези отвъд Атлантика, и в който огромното мнозинство от най-големите борсово търгувани компании си остават тези, основани преди Втората световна война, пише Майлс Джонсън за Financial Times. 

Но във време, в което се смята, че пандемията от Covid-19 допълнително е затвърдила предимствата на американските технологични гиганти, си струва да погледнем назад към работата на един европейски инвеститор, който беше години напред спрямо времето си в разбирането за въздействието, което ще имат компании като Amazon върху съвременния свят и колко скъпи ще станат.

Вероятно малцина читатели са чували за Никълъс Слийп, британски фонд мениджър, който първо работи в Marathon Asset Management, а след това през 2006 г. се отдели в собствен инвестиционен фонд, Nomad, със своя партньор Кейс Зъкариа. До 2014 г., след като постигна звездна възвръщаемост, Nomad върна парите на клиентите си и вече нископрофилният Слийп изчезна от публичния поглед.

Оттогава насам той си извоюва култов статус сред по-младите фонд мениджъри, които издирваха редките и високо ценени копия на старите му инвестиционни бюлетини. Мистериозната му аура е толкова голяма, че някои дори го наричаха на шега ​​„Кайзер Зьоце на инвестициите“ по името на загадъчния герой от „Обичайните заподозрени“.

Трудно е да се представи обективно мисленето на Слийп в кратка статия, но това, което остава забележително при наблюденията, направени преди повече от 15 години, е, че много от тях едва сега започват да бъдат приемани от традиционния финансов анализ, а някои си остават противоречиви и до днес.

Една идея, на която Слийп помогна да навлезе, е това, което той именува „споделена икономика на мащаба“.

Обикновено големите компании използват икономии от мащаба, за да повишат собствените си маржове и да генерират по-големи печалби в краткосрочен план за своите акционери. Вдъхновен от анализа си на големия американски търговец на дребно Costco, Слийп установява, че интернет компаниите могат да постигнат огромно конкурентно предимство, като използват икономиите от мащаба за намаляване на цените.

Тази „инвестиция“ в техните собствени клиенти не само понижи цените, но и означаваше, че потребителите в крайна сметка се възползват от непрекъснатото разширяване на тези компании. Жертването на краткосрочните печалби укрепи това, което той нарече „дигитални стени“ около новата порода интернет бизнеси.