ЕС не може да си позволи да направи Китай свой враг

Тази година остави Европейския съюз (ЕС) много объркан относно това как да процедира с Китай. В началото на годината и блокът и азиатската страна се надяваха да направят официално своето икономическо и стратегическо партньорство по време на знаковата среща на върха в Лайпциг, организирана от германския канцлер Ангела Меркел, отбелязвайки исторически пробив в отношенията, пише CNN.

Пандемията от Covid-19 промени тези планове и вместо с мащабна среща китайският президент Си Дзинпин ще трябва да се задоволи с видеоконференция с Меркел и ръководителите на Европейската комисия (ЕК) и Съвета на ЕС.

"Очевидно провеждането на видео разговор само с трима лидери е доста куца утешителна награда за Китай. Ние дори не знаем дали ще има окончателно комюнике", коментира ситуацията Стивън Блокманс, изпълняващ длъжността директор на Центъра за европейски политически изследвания.

Повечето опитни наблюдатели на отношенията между ЕС и Китай са съгласни, че 2020 г. е малко бедствие в тази сфера. Не само недобрата реакция на Китай срещу пандемията, започнала на нейна територия, разклати стабилността на връзките с ЕС; високопоставените европейски политици са принудени да "обмислят добре какъв геополитически актьор се опитва да стане Китай. 

"Според нас Китай използва факта, че голяма част от света е разсеяна с вируса, за да ускори целите си за намеса в Хонконг със закона за сигурността, репресиите срещу уйгурите и международната провокация", споделя източник, свързан с европейските институции.

Китайските власти отдавна защитават репресиите в Синдзян, необходими за справяне с екстремизма.

Загрижеността за поведението на Китай и доколко тази страна може да бъде надежден партньор за Европа не се усеща само на ниво Брюксел. „2020 г. определено доведе до това държавите членки да възприемат спрямо Китай по-предпазлива позиция“, споделя европейски дипломат, който през последната година работи върху китайските отношения. „Нашата гледна точка е, че Китай е по-малко заинтересован да развие истински равноправно партньорство с Европа,“, добавя той.

Най-ниската точка в отношенията между ЕС и Китай през 2020 г. стана факт миналия месец, когато китайският външен министър започна обиколка из Европа, за да се срещне с ключови фигури преди виртуалната среща на върха в понеделник. Вместо да бъде посрещнат с топлотата, той получи хладен прием.

Китай разглежда ЕС като изключително необходима противовес на все по-агресивната политика на САЩ. Това е мнение, споделено от някои политици на Стария континент. В публикация на Global Times европейски анализатор твърди, че "Китай и Европа се нуждаят един от друг".

„И Китай, и Европа се нуждаят от взаимна подкрепа, за да поддържат процеса на глобално управление и регионална интеграция“, пише анализаторът.

Разбира се, ЕС признава недостатъците на Китай. През 2019 г. Брюксел публикува документ за своята китайска стратегия, в който описва страната едновременно като „стратегически партньор“ и като „системен съперник“.

Това, което прави 2020 г. уникално сложна година, е, че поведението на Китай едновременно влошава статута на страната като системен съперник, като същевременно укрепва убеждението на ЕС, че стратегическото партньорство е от съществено значение.

Интересът на Брюксел към Китай не е само икономически. Очевидно е, че преките чуждестранни инвестиции и достъпът до пазара са изключително привлекателни за много отслабващи европейски икономики. Но силните отношения с Пекин също засилват стремежа на Европа да се превърне в основен геополитически играч както на ниво дипломация, така и по отношение на борбата с климатичните промени.

Служителите на ЕС посочват, че трябва да привлекат Китай на масата за преговори, когато се обсъждат климатичните цели, тъй като азиатската страна е най-големият замърсител в света.

Критиците обаче се опасяват, че политическото разделение на ЕС, геополитическата амбиция и икономическата нестабилност го правят неспособен да застане насила срещу Пекин.

Дългогодишният танц на Европа с Китай винаги е бил сложен. ЕС признава, че докато САЩ стават все по-враждебни към Пекин, блокът може да се възползва от ситуацията и да разработи стратегия, позволяваща му да упражнява влияние върху Китай.