Защо Джей Пауъл се намесва във фискалния дебат в САЩ?

Ръководителите на Федералния резерв разбираемо и справедливо се позоваха на нуждата си от независимост миналата година, когато президентът Тръмп ги смъмри в Twitter да поддържат лихвените проценти ниски. Но какво ще стане, ако самият Фед реши да подкопае своята независимост, като си извоюва все по-голяма роля във фискалната политика, която обикновено е запазена за избрани длъжностни лица, се пита Wall Street Journal в редакционен коментар.

Това е въпросът, поставен от извънредната намеса на Джером Пауъл в политическите преговори за коронавирусните помощи. Председателят на Фед изнесе реч, предназначена за медиите, в която призова Конгреса да предприеме „регулаторна намеса“ - както фискална, така и монетарна.

Пауъл не спомена конкретни фискални мерки. Но речта, която беше по-кратка от обичайните му обяснения за политиката на Фед, очевидно имаше за цел да повлияе на дебатите в Капитолия. Това го постави публично на страната на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси, която иска да похарчи още 2,2 трилиона долара за различни федерални програми.

Важно е да се разбере колко необичайно е това. Работата на Фед е паричната политика и финансовото регулиране. Въпреки това шефът му лобира пред Конгреса и обществеността от името на едната страна във фискалния дебат. „Възстановяването ще бъде по-силно и по-бързо, ако монетарната и фискалната политики продължат да работят „успоредно”, за да предоставят подкрепа на икономиката, докато тя окончателно не излезе от кризата“, каза Пауъл.

Успоредно? Това звучи така, сякаш той вижда Фед като политически партньор на Конгреса и Министерството на финансите, ако не и тяхно поделение. Пелоси определено споделя това, тъй като публикува прес съобщение малко след призива на Пауъл, сякаш е знаела какво ще каже. „Предупреждението на председателя Пауъл не можеше да бъде по-ясно: необходими са незабавно енергични действия за предотвратяване на икономическа катастрофа заради опустошителната пандемия“, ​​каза тя.

Молбата на Пауъл изглежда идва в неподходящ момент и защото Тръмп малко след нея реши да прекрати преговорите по голямата сделка за икономическите стимули, макар че впоследствие подкрепи някои от тях, като помощите за авиокомпаниите и населението. Дали някой от фискалните партньори на Пауъл не го подведе, поставяйки го в неудобно положение.

Или пък линията на Пауъл за успоредни политики може би е по-дългосрочна. Той вижда социологическите проучвания за задаващо се президентство на Байдън. Неговият ангажимент за съчетаване на паричната и фискалната политики звучи като сигнал към Байдън и демократите в Конгреса, че Фед е готов да монетизира колкото дълг поиска новата администрация. Още няколко трилиона долара в баланса на Фед? На разположение ще бъде евентуалната бъдеща финансова министърка Леъл Брейнърд (настоящ член на борда на централната банка).

Пауъл може да смята, че това представлява малък риск за Фед, тъй като в наши дни той е звезда във Вашингтон заради придумването на политиците. И Белият дом, и демократите в Конгреса искат да харчат все повече, а коронавирусът е идеалното политическо оправдание. Няма значение признанието на Пауъл, че икономическото възстановяване е по-силно, отколкото Фед очакваше само преди няколко месеца.

През март Фед трябваше да действа решително, когато вирусът връхлетя и финансовите пазари започнаха да замръзват. Но функционирането на пазарите вече не е проблем, нито пък ликвидността. Въпреки това Фед не показва признаци за премахване на която и да е от извънредните си мерки, като прогнозира близо нулеви лихви до 2023 г. с цел повишаване на инфлацията. Това предполага, че паричната политика ще бъде достатъчно предизвикателство за Пауъл и без да се добавят данъчно-разходни политики към мандата му. Председателят насочва Фед в непознати води и от звезда може бързо да се превърне в изкупителна жертва.