Нарастващият дълг на страните от еврозоната повдига въпроса за опрощаване

Централните банкери обаче отхвърлят идеята като „опасна“ и „дестабилизираща“. Според икономисти тя е контрапродуктивна и ненавременна.

Трябва да разграничим политическата позиция от икономическата“, посочва Лукреция Райхлин, професор по икономика в Лондонското бизнес училище. „От чисто икономическа гледна точка облекчаването на дълга може да има смисъл при някои обстоятелства, но зависи от това как го правите. От политическа гледна точка е изключително опасно. Така че изглежда изключително непродуктивно да повдигаме този изход сега“, казва тя.

Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg, допълва, че това е „най-лошата идея на годината“, тъй като „може да се отрази зле“, като уплаши инвеститорите, което ще доведе до нарастване на разходите по заеми.

Във всеки случай отмяната на държавния дълг почти сигурно би нарушила забраната на Договора за ЕС за парично финансиране на правителствата, както председателят на ЕЦБ Кристин Лагард даде да се разбере, когато беше попитана за идеята в дискусията в Европейския парламент миналия месец.

Фабио Панета, бившият заместник-управител на централната банка на Италия, който се присъедини към управителния съвет на ЕЦБ през януари, казва: „Ако анулираме дълг, анулираме съответния кредит и това може да има по-широки, дестабилизиращи последици. Само растежът може да ни предпази от дългове".

Има и технически проблем с идеята. Докато централните банки на теория могат да поемат загуби и да толерират отрицателен собствен капитал благодарение на способността си да печатат повече пари, ситуацията в еврозоната е по-сложна. Националните централни банки купуват повечето държавни облигации от името на ЕЦБ. Ако облигациите бъдат отписани или анулирани, това ще остави националните централни банки да поемат загубите без да могат сами да печатат пари. Тогава правителствата им може да се наложи да ги рекапитализират или да рискуват да бъдат изключени от платежната система на блока.

Друг проблем е, че правителствата вече си възвръщат по-голямата част от лихвите, които плащат по облигации, притежавани от ЕЦБ, чрез дивиденти от националните си централни банки, така че не биха спестили много пари от анулирането на дълга в краткосрочен план. Единствената полза е да не се налага да изплащат дълга.

Докато ЕЦБ продължава да реинвестира приходите от падежа на облигации в своя портфейл, правителствата могат просто да прехвърлят този дълг. „Къде е печалбата?“ каза Фолкер Виланд, професор в Института за парична и финансова стабилност във Франкфурт. „Само в някакъв момент от бъдещето, когато ЕЦБ спре да реинвестира пари от падежи на облигации, а това е много далеч в бъдещето“, допълва той.

Поради това той казва, че защитниците на анулирането на дълга „наистина си прострелват крака“.