Мекият подход на ЕС към Китай противопоставя Брюксел и Вашингтон

Говорител на ЕК отказа да коментира дали ограничения на износа ще бъдат част от предложението на ЕК. На събитие на Politico еврокомисарят по въпросите на правосъдието Дидие Рейндерс коментира, че Комисията е „много отворена“ към различни ограничителни мерки, но не каза нищо конкретно за рестрикции на вноса.

Европейският парламент (ЕП) обаче настоява за точно такива санкции. Следващата седмица депутатите от комисията по правни въпроси се очаква да гласуват доклад, в който призовават за „допълнителни мерки, като например забрана за внос на продукти, свързани с нарушаване на  човешките права, принудителен труд или детски труд“.

Систематичен подход

Въздържаният отговор на ЕК е в рязък контраст с американската позиция. Номинираният от Байдън за държавен секретар Антъни Блинкен коментира, че е съгласен с решението на администрацията на бившия президент Доналд Тръмп да определи ситуацията с уйгурската общност като геноцид.

Администрацията на Тръмп наложи и икономически санкции на четирима китайски политици, за които се смята, че са отговорни за ситуацията в Синдзян, съгласно Закона Магнитски. Сред тях е лидерът на Комунистическата партия в региона Чън Куангуо, който се смята за архитекта на политиките на Пекин спрямо мюсюлманското уйгурско малцинство.

ЕС не предприе подобен акт. Не е изненадващо, че и двете администрации – на Тръмп и Байдън, бяха озадачени, след като Брюксел постигна принципно споразумение по инвестиционната сделка с Китай в края на миналата година. Бъдещият съветник по националната сигурност на Байдън Джейк Съливан намекна, че Вашингтон е щял да се зарадва, ако Брюксел се е консултирал с новата администрация преди да подпише.

Същевременно британският външен министър Доминик Рааб обяви нови правила, според които британските фирми ще декларират за „модерното робство“. При несъответствие с правилата ще се прилагат глоби. Целта е да се гарантира, че печалбите на компаниите не идват от принудителен труд в Синдзян и че британският бизнес не е въвлечен във веригата на доставки от региона.

Китай винаги е отричал информациите за принудителен труд и трудови лагери в Синдзян. Пекин подчертава, че политиките му целят да се справят с тероризма и да интегрират уйгурското мюсюлманско малцинство чрез различни програми, като например уроци по мандарин. През септември 2020 г. президентът на Китай Си Дзинпин определи политиките в етнически разделения регион като „успешни“.

В Европа има индикации за по-систематична работа, която да адресира проблемите в този регион, поради което и това отнеме повече време. „Вярно е, че ЕС работи по-бавно от САЩ или Канада конкретно по забраната за вноса, но ЕК предприема по-различен подход към този проблем“, коментира Клаудия Залер, директор на Европейската коалиция за корпоративна справедливост.

Анна Кавацини е оптимист, че подходът на ЕС в крайна сметка ще проработи, но казва, че Брюксел трябва да действа спешно във връзка с нарушаването на човешките права, принудителния труд и детския труд.