Байдън правилно действа с икономически размах, докато има политическа подкрепа

Днес има ясни паралели с тогава. Точно както данните за БВП за 2008 г. подцениха икономическата дупка, наследена от Обама, така и официалният процент на безработица в САЩ от 6,3% днес вероятно замаскира проблема на пазара на труда. Вземайки предвид погрешните класификации и намаляващото участие на работната сила, Джейсън Фърмън от Харвард изчислява, че реалната безработица е 8,3%, докато Хайди Шиърхолц от Института за икономическа политика твърди, че тя е 11%.

Според членката на борда на Фед Леъл Брайнард данните на централната банка разкриват, че при долните 25 процента от работниците по доходи безработица е 20% - депресионно ниво. Последните два мрачни доклада за заетостта допълнително пораждат опасението, че след време ще признаем, че дебатът около плана за икономическо спасяване на Байдън е трябвало да приема 8-10 процента безработица.

САЩ не могат винаги да оправдават мащабните стимули като застраховка срещу неочакваното. Но уникалното за този момент е комбинацията от това колко голяма е ползата от такава икономическа застраховка за възстановяването и евтината й цена.

Когато имаме дълбоко увреден пазар на труда, цената за подценяване на проблема или за удари от неочаквани негативни събития е много висока. Дългосрочната безработица, раните за младите хора, навлизащи на слаб трудов пазар, и принудителните извеждания от имоти и възбраните имат изключителни последствия за достойнството и дългосрочния икономически потенциал.

В същото време отрицателните реални лихвени проценти означават, че разходите за финансиране на тази застраховка относно възстановяването никога не са били по-евтини. Дори след добавянето на повече от 2 трлн. долара нови заеми през 2020 г., прогнозните нетни лихвени плащания за периода 2020-2025 г. се очаква да спаднат с една трета до 1,2% от БВП. Трябва да е ясно, че рисковете от недостатъчните усилия в посока възстановяването далеч надхвърлят тези от прекалено големите.