Байдън правилно действа с икономически размах, докато има политическа подкрепа

Планът на американския президент Джо Байдън за пандемични стимули в размер на 1,9 трлн. долара е атакуван, защото е твърде голям. Неговият екип отговори, като цитира урок, извлечен след кризата през 2008 г.: действайте с размах докато можете, тъй като няма гаранция, че по-късно ще има политическа подкрепа за повече, пише за Financial Times Джийн Спърлинг, икономически съветник на Барак Обама и Бил Клинтън.

Но финансовата криза ни даде и друг урок. Вместо да се опитваме да калибрираме отговора според предположенията ни за точния размер на днешната криза, трябва да се действа с достатъчно мащаб, за да гарантираме, че усилията за икономическо възстановяване ще са успешни, тъй като нещата може да се объркат или пък вече да са по-лоши от очакваното.

Първо, помислете за информацията, с която разполагаше Барак Обама, когато изготвяше първоначалните си планове за възстановяване. Официалните данни за брутния вътрешен продукт показваха, че американската икономика се е свила само с 0,5% през третото тримесечие на 2008 г. През януари 2009 г. първата оценка на БВП за четвъртото тримесечие на предходната година показа, че икономическият спад е с годишен темп от 3,8%. По-късно данните разкриха, че пропадането е много по-дълбоко. Спадовете са били 2,1%, през третото тримесечие и драматичните 8,4% през четвъртото - два пъти по-лошо от първоначално прогнозираното и най-лошият тримесечен спад от 50 години.

Второ, тази рецесия също показа важността на достатъчното огнева мощ за преодоляване на непредвидени събития. През декември 2010 г., след като Обама, тогавашният вицепрезидент Байдън и Конгресът добавиха допълнителни стимули, икономистите на Федералния резерв увеличиха прогнозите си за растежа през 2011 г. до 3,7% и прогнозираха ръст от 4,4% през 2012 г.

Но две непредвидени външни събития и един самонанесен удар през 2011 г. сложиха край на този оптимизъм. Арабската пролет - започнала на 17 декември 2010 г. - доведе до 30% увеличение на цените на петрола, забавяне на икономиката и уронване на потребителското доверие. Земетресението през март 2011 г., цунамито и последвалата ядрена авария във Фукушима в крайна сметка оказаха значително по-голямо от очакваното въздействие върху глобалните вериги за доставки. Автомобилното производство в САЩ беше особено засегнато, като намаля и през второто и през третото тримесечие на 2011 г.

Влошавайки нещата, през юли 2011 г. републиканските лидери на Конгреса отказаха да увеличат „тавана на дълга“, който ограничава общия дълг на САЩ, като се опитаха да принудят Обама да направи болезнени бюджетни съкращения. Това предизвика глобален страх, че САЩ са на ръба на неизпълнение на задълженията си за първи път в историята. Потребителското доверие намаляваше в осем месеца подред от февруари до септември. В крайна сметка през първото и третото тримесечие на 2011 г. имаше отрицателен растеж, а общият ръст на БВП за годината беше само 1,6%.