Може ли Байдън да прегрее щатската икономика?

Когато последният финансов министър на Барак Обама, Джак Лю, направи странното изявление, че икономическото възстановяване при Обама се е провалило, защото Вашингтон „е спрял разходите твърде рано, а фискалното затягане след 2010 г. е забавило възстановяването“, то звучеше като поредният пресилен аргумент за повече стимули. Но след като новоизбраният президент Джо Байдън дава ясно да се разбере, че неотдавнашният стимул от 900 милиарда долара „е едва първоначална инвестиция“, а достигнатата вече сума от 3,3 трилиона долара като фискална помощ „са само началото“, изглежда сякаш Америка навлиза в програма за перманентни стимули, пишат за Wall Street Journal Фил Грам, бивш председател на сенатската банкова комисия, и Майк Солън, партньор в US. Policy Metrics.

Дали възстановяването на Обама атрофира, защото разходите бяха затегнати след 2010 г.? Затегнати на каква база? От началото на ипотечната криза и края на рецесията в средата на 2009 г. бяха направени нетни нови фискални разходи в размер на 1,6 трилиона долара. През 2009 г. федералните разходи като дял от брутния вътрешен продукт нараснаха с безпрецедентните 4,2 процентни пункта, за да достигнат 24,4% - най-високото ниво от Втората световна война. Разходите бяха 23,3% от БВП през 2010 г. През цялата следвоенна ера до 2008 г. федералните разходи са били средно 18,9% от БВП. За сравнение, забележете, че Корейската война ги вдигна само до 19,9%, въпреки че разходите за отбрана съставляваха 13,8% от икономиката. 

Но какво се случи след 2010 г.? На ниво от 23,4%, разходите през 2011 г. бяха с втория най-голям дял като процент от БВП след Втората световна война - почти с една четвърт над средното ниво в следвоенния период преди ерата на Обама. Това е годината, когато според Лю федералните разходи са започнали да спадат. През 2012 г. те бяха 22% от БВП, по-малко от годините на фискални стимули, но все още с чтвъртия най-висок дял след войната. А 2012 г. беше цели 3,5 години след края на рецесията.

Когато възстановяването започна около шест месеца след идването на администрацията на Обама, Службата за управление и бюджет и Бюджетната служба към Конгреса уверено прогнозираха икономически бум с ръст на реалният БВП от средно 3,6% в периода 2010-13 г. Междувременно Федералният резерв прогнозира растеж от 3,4% за 2010-11 г. Тези прогнозирани нива на растеж бяха напълно в рамките на историческата норма за следвоенни възстановявания и бяха подкрепени от най-големия пакет стимули в историята на САЩ - по-голям от всички предишни следвоенни програми взети заедно. Тъй като този скок на разходите беше финансиран изцяло с дълг, стимулиращото въздействие трябваше да бъде максимизирано чрез мултипликатора на Кейнс.

За да помогне допълнително на икономиката, Федералният резерв предприе масирано парично разхлабване. Фед закупи, пряко или косвено (чрез покупка на други ценни книжа) повече от 55% от целия федерален дълг, емитиран в периода 2010-13 г. - далеч над нивото от 10%, държано от централната банка по време на Втората световна война.

Въпреки това, най-големите стимули, най-високите дефицити и най-мащабното монетарно приспособяване не компенсираха негативния ефект от програмата на Обама за облагане, разходи и контрол. Икономическият растеж в периода 2010-13 г. бе средно 2,1% - наполовина на темпа през четиригодишните периоди след предишните 10 следвоенни рецесии. Възстановяването на Обама не куцаше поради липса на устойчиви стимули; то беше ограничено от самото начало от неговата икономическа програма.