Може ли Байдън да прегрее щатската икономика?

Твърдението, че разходите са били затегнати твърде рано след последната рецесия, предполага, че те никога не трябва да падат под нивото на стимулите. Когато Конгресът със закъснение реагира на четиригодишната експлозия при федералните заеми, която удвои държавния дълг, намалението на разходите със 111 милиарда долара от март 2013 г. влезе в сила едва от средата на финансовата година - четири години след края на рецесията и три месеца след мащабното увеличение на данъците на Обама. И тъй като винаги има двупартийно мнозинство относно харченето, краткосрочният ангажимент за ограничаване на дискреционните разходи бързо избледня.

Внушението, че всичко, което е по-малко от стимулиращите нива на разходите, е икономически вредно, на практика е призив за нова ера на постоянни стимули. Изглежда, това предлагат сега Байдън и Лю, както и бъдещата министърка на финансите Джанет Йелън (бившият шеф на Фед – бел. прев.).

Тъй като предложената от Байдън програма е малко повече от тази на Обама относно данъците, разходите и регулациите върху стероидите, и понеже неговите назначения са просто регенерати от администрацията на Обама, е прекалено оптимистично да вярваме, че неговите стимули ще донесат нещо повече за икономиката от тези на Обама.

В действителност стимулиращите разходи нямат нищо общо с добрите дългосрочни икономически резултати, а са свързани изцяло с политически такива. Какво е социализмът без постоянни стимули? Когато частните инвестиции се свият заради конфискационни данъци, а производителността забуксува поради спада на частните иновации, „социализмът” използва безкрайни стимули, за да замести реалните частни инвестиции с публични „инвестиции“, а частната инициатива във финансирането на научните изследвания и развитието - с публична. Документът „Единство“ на Байдън и Бърни Сандърс е готов наръчник за изпълнение на тази програма.

Аргументът за още стимули изглежда изцяло политически. Последната оценка на Министерството на търговията за реалния БВП през третото тримесечие на 2020 г. сочи растеж с годишен темп от 33,1% - в голяма степен компенсирайки рекордния спад през второто. Клонът на Фед в Атланта изчислява, че икономиката е нараснала с 10,4% през четвъртото тримесечие спрямо първоначалната прогноза за само 2,2%. Доходите на домакинствата са по-високи от преди пандемията, продажбите на дребно са се повишили от 1 ноември до Коледа с 2,4% на годишна база, общите спестявания на домакинствата са близо до рекордно ниво, икономическата вреда от последната вълна на инфекции е далеч по-малка от щетите от предишната, а потреблението, на база всички икономически показатели, е напът да скочи, когато се освободи натрупаното търсене, а и ваксините намаляват скоростта на предаване на вируса. Нови стимули, съчетани с ускоряваща се ваксинация, всъщност може да доведе до прегряване на икономиката.

Със или без перманентни стимули, ако политиките за данъците, разходите и контрола са напът да се върнат, икономиката няма да остане силна. И ако частните инвестиции и личната инициатива спихнат при такъв дневен ред, наистина ще има нужда от постоянни стимули. Как ще завърши всичко? Тъй като държавният дълг вече гони 108% от БВП, а активите на Фед за финансиране на този дълг вече са 7,8 пъти над нивото отпреди кризата през 2008 г., въпросът не е дали правителството ще свърши парите, а кога.