Големите енергийни компании и замърсяването: Не знам, не чух, не видях

Тези микроскопични „петна“ от сажди и течности се изхвърлят по време на изгарянето на изкопаеми горива. През 1971 г. Esso, предшественик на Exxon, взема проби от частици в Ню Йорк и открива за първи път, че въздухът е пълен с малки фрагменти от алуминий, магнезий и други видове метали. Учените от Esso отбелязват, че газовете от промишлените комини са „горещи, мръсни и съдържат високи концентрации на замърсители“ и предлагат допълнителни тестове за симптоми, включително „дразнене на очите, кашлица или бронхиални ефекти“. 

До 1980 г. Imperial Oil очертава планове за разследване на случаите на ракови заболявания и „вродени дефекти сред потомството на работниците в индустрията“. Междувременно експертите на Esso повдигат въпроса за „възможността за подобрен контрол на частиците“ при изграждането на нови превозни средства, така че да се намалят емисиите.

Десет години по-късно вътрешнофирмен доклад на Exxon гласи: „Осъзнаваме по-ясно потенциалното въздействие на нашите операции върху безопасността и здравето“. Към този момент независими учени от академичните среди започват да трупат собствени доказателства за влиянието на индустрията на изкопаемите горива по отношение на замърсяването на въздуха.

„Човешкото тяло е устроено да държи частиците навън, но тези много малки, фини частици лесно събират токсини, заобикалят защитните сили на организма и проникват в белите дробове“, споделя Джордж Търстън, експерт по екологично здраве в Нюйоркския университет.

Търстън и други учени установяват, че изпарения от ауспусите на автомобилите и въглищните електроцентрали отделят много повече токсични частици, отколкото други източници, като изгарянето на дърва например. "Не препоръчвам вдишване на дим от горяща дървесна маса, но той е далеч по-малко токсичен от частиците от изгарянето на изкопаеми горива, при същите концентрации", посочва Търстън.

Нов доклад от 1993 г. установява, че замърсяването на въздуха е отговорно за редица смъртни случаи, свързани със сърдечни заболявания и рак на белите дробове. През това време Американската агенция за защита на околната среда започва да оказва натиск за определяне на граници на замърсяване по отношение на най-малките частици, известни като PM2,5, тъй като те са с размери по-малко от 2,5 микрометра и лесно проникват в човешкия организъм.

Изправена пред перспективата за строги федерални регулации, индустрията на изкопаемите горива започна да работи по въпроса. „Здравният проблем придобива все по-голямо значение“, отбеляза протоколът от срещата на Глобалната климатична коалиция, бизнес лобистка група, през 1997 г. „

Учен, който представлява Американския петролен институт (API), американска група за петролна и газова индустрия, заявява по време на изслушване в Конгреса през същата година, че има „слаба“ връзка между замърсяването на въздуха и смъртността.

Малко след това Exxon публикува собствено проучване, твърдейки, че „няма съществена основа “ за твърдението, че частиците PM2,5 водят до повишена смъртност.