Хазарт ли е фискалната политика на Байдън?

Има значителна обществена отвореност и подкрепа за повече разходи и този законопроект би бил по-подкрепен, ако беше насочен към по-консервативни цели - инфраструктура плюс неща, които ще помогнат на страната да стане по-скрепена в културно отношение.

Мисля, че сред центристите и независимите има силна треска за облагане на богатите, но смятам, че хората си представят милиардерите с огромни имения. Вместо това то може да обхване двойка с три деца в Уестфийлд, Ню Джърси. Съпругът работи на пълен работен ден, съпругата - на непълно работно време; заедно изкарват 500 000 долара годишно. Доста. Но след федералните, щатските и имотните данъци, тези върху продажбите, ипотечните вноски, скобите за децата, детегледачката, може би частните училища, те не се чувстват богати.

По време на администрацията на Тръмп такива хора загубиха възможността да приспадат повечето щатски и местни данъци от федералния си облагаем доход. Така че те биха се почувствали доста смазани, ако сега станат обект на по-високи данъчни ставки. Те също така са сред заможните жители на предградията, присъединили се към Демократическата партия през годините на Тръмп. Много ще зависи от това дали техният конгресмен ще може да издейства чрез преговори приспадане на щатските и местните данъци или поне част от него. Това може да има важни политически последици.

Ако има такова нещо като предпазлива смелост, тя би била добра за възприемане от администрацията, когато завърши първите си сто дни. Да спечелиш Белия дом обаче е опияняващо.

Защо да не погледнем това, на което трябва да се обърне внимание - икономиката, Covid? Има спешна криза на границата и подозирам, че единственият изход е нещо, което президентът няма да направи: Да кажем, че той действа твърде бързо, за да подобри системата, и предупреждава убедително, че ако идвате незаконно, няма да ви пуснем, имаме пандемия и безработица, и не можем да причиним това на собствените си граждани. Така че не, ако искате да дойдете в Америка, трябва да го направите по законния начин.

Ако той не може да каже нещо подобно, защото неговите прогресисти ще го убият, то значи те са станали твърде мощни. Вероятно ще е добре за него малко да ги озапти.

Има я и дългосрочната криза с Китай, относно която няма реална американска управленска стратегия, тъй като все още не сме очертали контурите на предизвикателството. Нуждаем се от правилна и смела дефиниция на това, което Китай представлява в тази епоха - какво иска, какво го движи, какви са крайните му намерения. Имаме нужда от стратегическо решение с размах.

„Всяка криза е и възможност!“ Но някои кризи са си просто кризи и администрацията вече има много такива. „Можем да постигнем нещо само през първите две години. Ще ни разбият на междинните избори!" Може би, може би не.

Разумното ръководство означава много във време като сегашното. Ако управляващите успеят да подобрят икономиката и се справят с пандемията, да спрат кризата на границата, договорят солиден инфраструктурен законопроект и се фокусират сериозно върху Китай, това няма да са лоши няколко години. И хората ще го забележат.