Богатите са увеличили състоянието си с над 50% през кризата

Много хора страдат от кризата не само психологически, но и финансово. Служителите бяха принудени да се отказват от заплата, да продължат да работят на кратко работно време или да загубят работата си изцяло. Много заможни хора, от друга страна, се справиха повече от добре по време на кризата.

2365 милиардери в света са увеличили богатството си с четири трилиона долара между 18 март 2020 г. и 18 март 2021 г., което е ръст от 54%. Общо сега милиардерите притежават невъобразимата сума от 12,39 трилиона долара, става ясно от ново проучване на близкия до левите американски Институт за политически изследвания (IPS).

Само най-богатите 20 милиардери са увеличили богатството си със 742 млрд. долара в рамките на една година. Сред милиардерите, чието богатство е нараснало най-много, са китайски и американски предприемачи.

Китайският предприемач Джун Шаншан отчита най-голямо увеличение на богатството. Състоянието му нарасна за една година от 2 млрд. на 68 млрд. долара, или 1300 процента. Причината за това: борсовият дебют на две компании.

След него се нареждат рускинята Татяна Бакалчук (плюс 1200 процента) на второ място е китайката Дзуо Сиу (плюс 714 процента). На девето място е подреден Илон Мъск, който увеличи състоянието си със 137,5 милиарда долара, или 559 процента.

Цифрите са доста взривоопасни и донякъде противоречиви - защото политиците смятат натрупването на огромно богатство и нарастващото разделение между богати и бедни заради причинената от коронавируса криза за все по-голям проблем. Организации, от които не се очаква непременно да се намесват по темата, сега взимат отношение, като сред тях е и Международният валутен фонд (МВФ), коментира германският Handelsblatt.

В навечерието на пролетната среща през тази седмица Международният валутен фонд би алармата и за това в новата си икономическа прогноза и икономическите анализи. „Пандемията на Covid-19 засилва порочния кръг на неравенството“, е първото изречение в анализ, в който МВФ се занимава с икономическите и социалните последици от пандемията.

Ето защо според базираната във Вашингтон организация правителствата трябва да преразпределят повече отгоре надолу - и да повишат данъците за богатите и хората с високи доходи. МВФ се фокусира не само върху супермилиардерите от класацията на IPS, но и върху горната средна класа и собствениците на много имоти в индустриализираните страни.

От една страна, коронавирусът увеличава неравенството между държавите, твърди МВФ. В сравнение с прогнозите от преди кризата доходът на глава от населението в развиващите се страни ще бъде с 20% по-нисък между 2020 и 2022 г., но само с единадесет процента по-нисък в индустриализираните страни. 95 милиона души по света са изпаднали в бедност по време на пандемията. Международната общност трябва да направи нещо по този въпрос, а основното, което помага в борбата с бедността, се крие в една лесна формула - повече пари.

Но неравенството се увеличава и вътре в самите държави, пише МВФ. Младите работници и работниците с относително ниска квалификация са особено засегнати от кризата, тъй като заетостта намалява по-рязко в техните сектори и работните им места са по-застрашени от автоматизацията.

„Тъй като кризата ускори силите за цифровизация и автоматизация, е малко вероятно много от загубените работни места да се върнат", пише МВФ в последната си икономическа прогноза.

За това и за да финансират тежестта на кризата, държавите трябва да увеличат данъците за богатите, например чрез въвеждане или увеличаване на данъци върху недвижими имоти или наследство, смятат от организацията. Според МВФ някои държави все още имат възможност да повишат данъка върху доходите за хората с високи доходи. Освен това трябва да се запушат вратичките за избягване на данъци от корпорациите.