Америка може да се поучи от китайския инфраструктурен подвиг

Централната гара на Ню Йорк е построена по подобна логика, финансирана отчасти от недвижимите имоти, разработени в околността. Лондонският проект Crossrail печели 500 милиона паунда от подобни разработки, а новата метролиния в Сидни включваше разрушаването на множество офис кули, за да се отвори място за нови, по-ценни високи сгради.

Мерките за налагане на такси върху местните собствениците на имоти, като специалните зони за оценка, използвани за финансиране на проекти като South Lake Union Streetcar в Сиатъл, могат теоретично да имат подобен ефект. Проблемът е, че в съвременна Америка липсва единство на целите, необходими за развитието на по-мащабна инфраструктура, според Дейвид Левинсън, професор по транспортно инженерство в Университета на Сидни и бивш организатор на транспорта в Мериленд.

„Транспортните решения са много по-фрагментирани“ в САЩ, казва Левинсън. „Данъците върху собствеността са в прерогативите на местните власти, докато финансирането на транспортната инфраструктура обикновено е от компетенциите на щатските. Правителствата не са склонни да нарушават привилегиите на общините, за да се изгради инфраструктура. "

Тази фрагментация също така означава, че разходите са твърде реактивни - например, многократно разширяване на пътищата, за да се премахнат задръстванията, вместо да се развиват интегрирани визии за това как градовете като цяло могат да функционират по-добре. „Трафик инженерите имат повече мощ от планьорите, а вземащите решения все едно карат кола, така че имат гледка през предното стъкло“, посочва Левинсън.

Рискът голяма инфраструктурна програма да не отчита някои от тези проблеми с координацията е, че парите в крайна сметка ще се прахосат или просто ще заменят средствата, които щатите и общините трябва да похарчат така или иначе. Основният проблем на инфраструктурата в САЩ не е толкова, че е недофинансирана - разходите за транспорт са еквивалентни на тези на Европейския съюз, който има приблизително с една трета по-голямо население - а че всички тези разходи не успяват да осигурят удобството, което гражданите на САЩ заслужават.

Въпреки всичките си недостатъци в управлението, използването на публични разходи за подобряване на качеството на живот на хората е една област, в която Китай изпъкна през последното десетилетие. Ако Америка иска да повтори постижението, не бива да бъде твърда горда, за да се поучи от китайския опит.