Планът на ЕС да разчита на Гренландия за редките метали се препъва в новия кабинет

Планът на ЕС да осигури доставките си на редкоземни метали – жизненоважни за осъществяването на зеления преход, се сблъска челно с Гренландия. Новото коалиционно правителство от две партии на автономната датска територия планира да спре един от най-големите проекти за добив на редкоземни метали в света заради опасенията, че радиоактивният уран, какъвто има в находището, може да навреди на местната околна среда, пише онлайн изданието Politico.eu.

Перспективата, че мината, известна като Kuannersuit, може да бъде спряна, е тежък удар по дългосрочния план на ЕС за добив на по-редки земни метали, които са ключови за производството на редица зелени технологии - от електрически автомобили до вятърни турбини.

ЕС е все по-загрижен, че да разчита на Китай – доставчик на по-голямата част от "критичните" суровини, определени като икономически важни и с висок риск пред доставките, е неразумно на фона на продължаващото дипломатическо напрежение между Брюксел и Пекин.

„Новата коалиция не подкрепя добива на уран“, коментира пред Politico Наая Хиелхолт Натаниелнес, новият министър на минното дело на Гренландия. Нейната партия, Инуитската атакатигия (IA), сложи в центъра на програмата си прекратяването на добива на редкоземни метали и уран и сега ще трябва да изпълни обещанието си от предизборната програма.

Натаниелсен посочи, че все още не се е срещнала с базираната в Австралия компания, развиваща мината, но очаква правителството да направи съобщение за проекта „преди лятото“. Понастоящем предложението подлежи на публично изслушване, което трябва да приключи до 1 юни.

„Предполагам, че ще спрат проекта“, казва Ерик Йенсен, лидерът на партията „Сиюмут“, която стана втора и загуби властта си. Партията подкрепя мината, но също се отдръпна от проекта през последните месеци. „В момента сме неутрални по въпроса, защото бихме искали първо да видим процеса на изслушване и какво казват геолозите за проекта“, допълва той.

Залежите в Kuannnersuit, която се намира в по-гостоприемния югозапад на Гренландия, са открити от датски геолози в средата на 50-те години. Добивът им получава сериозен публичен тласък през 1957 г., когато датският физик, носител на Нобелова награда Нилс Бор, посещава мястото и изразява оптимизъм за добива.

След десетилетия търсене на уран за евентуални ядрени електроцентрали в Дания, Копенхаген прекрати програмата за добив на фона на нарастващата съпротива на населението срещу ядрената енергия.

През 2013 г. правителството на Гренландия отново промени курса си и след гласуване заяви, че добивът на уран може да се рестартира - който активизира проекта Kuannersuit с неговата комбинация от уран и редкоземни метали. Надеждите са проектът да осигури стотици добре платени работни места и жизненоважни държавни доходи.