Планът на ЕС да разчита на Гренландия за редките метали се препъва в новия кабинет

Понастоящем икономиката на Гренландия работи до голяма степен със субсидия от датската държава - нещо, което партиите, защитаващи независимостта на Гренландия, включително на Натаниелсен, се надяват да променят чрез развитие на редица ключови индустрии, особено минното дело, риболова и туризма.

В град Нарсак обаче, близо до площадката на мината, противниците на проекта казват, че се страхуват, че радиоактивният прах от мината ще навреди на здравето на хората, ще замърси местните земеделски земи и ще изплаши туристите.

Местният жител на Нарсак Мариане Павиасен, депутат от партията на Натаниелсен, която води кампания срещу мината, наскоро бе назначена за ръководител на комисията по търговия и суровини на парламента. „Искам да изпълня обещаното и да спра добива на уран в Гренландия“, казва тя пред местните медии.

Понастоящем на Китай се падат около 70% от добива на редкоземни метали в световен мащаб и между 85% и 90% от обработката на редки метали, според доклад на консултантската компания Adamas. Това не е идеално за ЕС, който внимава да не разчита твърде много на една държава за доставките на суровини като неодим, празеодим, диспрозий и тербий, от които се нуждае, за да реализира своите зелени амбиции.

„Диверсифицирайки доставките от трети страни и развивайки собствения капацитет на ЕС за добив, преработка, рециклиране и рафиниране на редкоземни метали, можем да станем по-устойчиви“, коментира комисарят по вътрешния пазар Тиери Брьотон през септември.

Смята се, че находището в Гренландия е още по-голямо и докато Гренландия е извън ЕС, членът на блока Дания запазва контрола върху външната политика, политиката на отбрана и сигурност. Това означава, че Копенхаген ще се очаква да има мнение за това на кого Гренландия ще продава уран и редки метали поради стратегическия им характер. Това превръща Гренландия в доста по-стабилен партньор в сравнение с Китай.

ЕС не е единственият заинтересован. Известното предложение на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп да купи Гренландия през 2019 г. беше отчасти мотивирано от желанието да се контролират минералните запаси на острова. Оттогава САЩ отвориха генерално консулство в гренландската столица Нуук и държавният секретар Антъни Блинкен посети острова миналата седмица.

Въпреки мрачните перспективи австралийският собственик на находището не се отказва, а главният изпълнителен директор Джон Мейр заяви, че компанията ще продължи да излага своите аргументи на предстоящото публично изслушване.

„Ако то не се разработи поради непредвидени политически причини, това няма да се разглежда като положителна стъпка в очите на международната инвестиционна общност“, казва Мейр пред австралийския бизнес вестник „Market Herald“.

Министърът на минното дело Натаниелсен признава, че през годините комуникацията на правителството на Гренландия по отношение на добива на уран е била силно променлива. Тя добавя, че правителството силно подкрепя развитието на минната индустрия на места, където няма находища на уран. „Законодателната рамка като цяло е стабилна и инвеститорите и проектите са повече от добре дошли“, посочва тя.