Водните електроцентрали - забравеният гигант на чистата енергия

Водните централи осигуряват 17% от електроенергията в глобален мащаб, показват данни на Международната агенция за енергетика (МАЕ). Като капацитет те са повече от ядрените централи, както и всички други възобновяеми енергийни централи. За последните 20 години инсталираният капацитет на водните централи се повишава със 70 на сто, но делът им не се променя на фона на бума при вятърните турбини и соларните панели, както и на централите на природен газ и дори въглищата, показват още данните на агенцията.

water

Източник: МАЕ

Водните централи са основен енергоизточник в някои развиващите се икономики най-вече благодарение на целенасочени публични инвестиции след 70-те години на миналия век. Целта е евтин достъп до електроенергия. Но в развития свят водните централи намаляват своето присъствие. В Северна Америка например средната възраст на водните електроцентрали надхвърля 50 години, а в Европа - 45 години.

Тези централи, които години наред са били стабилен източник на електроенергия, имат нужда от модернизация, посочват още от МАЕ в своя анализ. Според прогнозите до 2030 година около 127 млрд. долара, или около 1/4 от инвестициите във водни централи, ще бъдат отделени за модернизацията на съществуващите мощности.

За обновяване на всички застарели водноелектрически централи по света обаче ще са необходими поне 300 млрд. долара през това десетилетие, показват още изчисленията на експертите.

Водните електроцентрали допринасят за гъвкавостта и сигурността на енергийните системи. Те могат да бъдат включвани и изключвани много по-бързо спрямо други производители - ядрени, въглищни или централи на природен газ. По този начин чрез тях лесно се покриват флуктуациите в търсенето или производството на енергия, както да бъдат балансирани все по-широко навлизащите вятърни и слънчеви централи.

Въпреки тези позитиви голяма част от водния потенциал в глобален мащаб не е оползотворен, смятат експертите на МАЕ. Правителствената подкрепа има съществено значение за строежа на тези централи, защото изграждането им е дълго, скъпо и рисково, което спира инвеститорите. Необходими са стабилни стандарти и мерки за устойчивост, за да се увеличи доверието на инвеститорите и на обществото.

Според прогнозите водният капацитет ще се повиши със 17 на сто, или 230 гигавата до 2030 година. Спрямо предходното десетилетие обаче ръстът ще се забави с 23%, което се дължи на по-бавното развитие на проекти в Китай, Южна Америка и Европа. Ръстът се подкрепя основно от Азия, Африка и Близкия изток.

Макар и със свити темпове, и през това десетилетие Китай ще бъде лидер по изградени нови водноелектрически централи - около 40% от новите проекти. Причината за забавянето са опасенията за негативните ефекти върху околната среда, както и липсата на икономическа привлекателност за големите проекти. Но от друга страна именно китайски инвестиции подкрепят изграждането на централи в развиващия се свят.

В Европа лидер по отношение на изграждането на нови водни централи ще бъде Турция.