Ще се "пенсионира" ли достолепно индустрията за петрол и газ?

Някои хора остаряват достолепно, планирайки десетилетия напред пенсионирането си. Други нe планират предварително и оставят хаотично наследство. Това са двата пътя, пред които сега е изправена индустрията за петрол и газ, пише Дениъл Литвин за Financial Times.

За да се постигне целта за ограничаване на повишаването на глобалните температури до 1,5° C спрямо прединдустриалните нива, оттеглянето на голяма част от световното производство на нефт и газ през следващите две до три десетилетия изглежда неизбежно. Но досега, независимо от нарастващите инвестиции във възобновяеми енергийни източници от някои петролни и газови компании, и сътрудничества като Петролната и газова инициатива за климата, усилията на сектора за овладяване на емисионната му траектория са категорично неравномерни.

Вярно е, че шепа големи, предимно европейски компании, наскоро си поставиха „нетна нулева“ цел не само за емисиите от техните операции, но и за тези от веригите за доставки, така наречените емисии от „обхват 3“. Въпреки това, дори и за тях, определенията за това, което е обхванато от целите, се различават, докато пътищата за постигането им могат да бъдат лошо дефинирани и да разчитат на намерения за „компенсиране“ на голяма част от техните емисии.

Други в бранша или определят нетни нулеви цели само за своите оперативни емисии, или все още изобщо не ги определят. Мнозина отхвърлят идеята за определяне на цели от „обхват 3“, като твърдят, че емисиите от крайната употреба са отговорност на клиентите.

Междувременно разнородна армия от климатични активисти и екологични инвеститори печелят поредица от извънредни акционерски резолюции и дела, изискващи по-бързи действия от големите петролни компании. Групи извън индустрията също са водещи в разработването на методологии за оценка дали климатичните планове на компаниите наистина са в съответствие с глобалните цели за намаляване на емисиите.

Цялата тази активност има свои собствени ограничения. Основните цели досега бяха големи компании, листнати на Запад, чувствителни към кампании, увреждащи бранда им. Но по-голямата част от петрола и газа в света се произвежда от държавни или непублични групи. Освен това остават ключови въпроси за това как да се разпредели тежестта от намаляване на добива на нефт и газ. Например трябва ли да се позволи на производителите с най-ниски разходи да продължат да добиват и има ли морален аргумент за привилегированост на износа от по-бедните страни?

На фона на всичко това индустрията сега има възможността да поеме обратно инициативата и да планира по-амбициозно „пенсионирането” си. Три вида натиск биха могли да имат мощен ефект.