Служителите трябва да получават акции както директорите

Междувременно, тъй като създателите на счетоводни стандарти все още не са съгласували общи определения за повечето ESG мерки, има също загриженост, че бордовете избират предпочитани показатели, чрез които определят цели, които трудно ще бъдат пропуснати, като допълнително надуват компенсационнтие пакети.

Отговорът се крие в икономическата логика, която убеди толкова много ръководители изобщо да прегърнат дневния ред на заинтересованите страни: че поне в дългосрочен план постъпването правилно по отношение на служителите, клиентите и околната среда изгражда стойност за акционерите.

Това прави инвеститорите все по-желаещи да видят повече мениджърски пакети под формата на просто предоставяне на акции, държани в продължение на поне пет години, коментира Алекс Едмънс, един от авторите на прочуването на LBS.

Повечето екологични и социални цели не могат да бъдат постигнати между два годишни бонуса. Вместо това е по-добре да се включат само най-релевантните и ясно измерими от тях като дългосрочни пакети акции, от които значителна част ще бъде изложена на риск, ако целите не бъдат изпълнени.

Ако повече акции звучат като изопачена рецепта за ерата на заинтересованите страни, това не би трявбало да е така, ако бордовете предприемат две допълнителни стъпки.

Първо, директорите трябва да попитат дали могат да оправдаят потенциалните изплащания към всички свои заинтересовани страни. Става все по-ясно, че най-лошите ексцесии относно заплатите на директорите увреждат отношенията с акционерите и доверието в капитализма в по-широк план. Обуздаването им не само би предотвратило сблъсъците с инвеститори или враждебни политици, които се стремят да наложат ограничение на заплатите – то просто може да възстанови донякъде доверието.

Второ, ако бордовете наистина вярват, че собствеността върху акции е жизненоважна за фокусирането на ръководните кадри върху създаването на стойност за акционерите, тогава те трябва да приложат тази логика и върху други служители.

Както показва едно проучване на Harvard Business School, фирмите, чиито служители притежават техни акции, „са по-продуктивни, растат по-бързо и е по-малко вероятно да излязат от бизнеса от конкурентите си“.

Ако нещо би съчетало интересите на инвеститорите и персонала, който мнозинството от изпълнителните директори виждат като най-важната част от заинтересованите страни, то е повече служители да станат акционери.

Като се има предвид, че повечето изпълнителни директори вече са мултимилионери, бордовете дори могат да помислят да вземат част от акциите, запазени за мениджърите, и ги разпределят сред хора, за които дори и малко възнаграждение под такава форма би било трансформиращ стимул.