Външнополитическото наследство на Меркел - хладни трансатлантически отношения

Тази промяна също се корени в променящите се възгледи а канцлера. Като лидер Меркел постепенно се разочарова от САЩ, началото беше поставено от световната финансова криза през 2008 г., за която тя обвини отчасти разхлабените финансови регулации в Америка. Оттогава Меркел разви заслепение към Китай, което комбинираше притеснение от тоталитарните му наклонности с възхищение от бързия му растеж и технологичен напредък, става ясно от съветници, доверени лица и собствените ѝ изявления.

Меркел и повечето лидери на ЕС продължават да се възприемат като част от западен съюз, който споделя основни ценности, демократични институции, уважение към върховенството на закона и вяра в свободните пазари. Русия остава под европейски санкции заради агресията си в Украйна, а редица европейски правителства разхлабиха връзките си с все по-автократичния Китай.

Но повечето споделят усещането, че САЩ са станали непостоянен и ненадежден партньор, свързван с Европа от намаляващ списък с общи интереси – усещане, което узря много преди враждебността в ерата на Тръмп.

Байдън изтъкна ползите от американското сътрудничество с Европа, но си навлече критики заради неадекватните консултации по изтеглянето от Афганистан, а напоследък и с договарянето на нов пакт в областта на сигурността с Великобритания и Австралия, който доведе до дипломатически разрив с Франция.

Администрацията се стреми да създаде по-положителни отношения с германското правителство след язвителността в годините на Тръмп, като смекчи реториката към Берлин и отмени заповед на Тръмп за преместване на американски военни от Германия.

Говорителят на Държавния департамент Нед Прайс похвали ръководството на Меркел като ключов фактор в близките отношения между двете страни по-рано този месец. „Нейното лидерство в много отношение е отговорно за настоящото състояние на американско-германските отношения и ние сме благодарни за това“, изтъкна той.

Пътуване до Калифорния

Израснала в комунистическата Източна Германия, на младини Меркел е заслепена от Запада и Америка. Като млад учен тя си обещала, че след пенсионирането си ще емигрира на Запад и след това ще замине за Америка. След рухването на Берлинската стена през 1989 г. първото ѝ пътуване в чужбина е до Калифорния.

Меркел влезе в политиката малко след това и две години по-късно стана министър-председател и лидер на консерваторите през 2000 г.

Когато стана канцлер през втория мандат на Джордж У. Буш, тя беше привърженик на нахлуването в Ирак, което я отличи от много други европейски лидери. Впоследствие Меркел разви близко приятелство с Буш, което продължава и до днес, според нейни съветници. Меркел разведе Буш в избирателния ѝ окръг, Буш пече хамбургери за Меркел в ранчото си в Тексас.

„Не може да има обединена и силна Европа, ако тя се противопоставя на Америка“, заяви Меркел през 2005 г.

През годините обаче тя изгуби търпение спрямо начина, по който Вашингтон преследва собствените си интереси, навреждайки на съюзниците си. След като несъстоятелността на Lehman Brothers запрати света в най-голямата му финансова криза от 30-те години на миналия век, Меркел заяви в реч, че това нямало да се случи, ако „англо-саксонските банки и твърдото лобиране на Wall Street“ не бяха подкопали усилията на Германия и други страни да регулират света на финансите.

Скептицизмът нарасна при управлението на президента Барак Обама. Съветници казват, че Меркел го смятала за нестабилен и празнословен партньор, който понякога се меси не където му е работа.

По време на администрацията на Обама преглед на дейностите на Националната агенция по сигурност разкри през 2013 г., че агенцията е шпионирала Меркел и редица други световни лидери, като е подслушвала телефоните им. Белият дом съобщи, че е прекратил дейностите, когато научил за тях.

Макар че отношенията им се подобриха и станаха сърдечни в края на втория мандат на Обама, залитането на президента към Азия и многократните му критики към фискалната политика на Германия и набъбващия излишък по текущата сметка допринесоха за отчуждаването им.

Отношенията достигнаха дъно при Тръмп, като САЩ наложиха наказателни мита на ЕС заради предполагаема заплаха за националната сигурност на Америка и нареди изтегляне на американските военни от Германия. Тръмп често посочваше Германия като страна, която допринася малко за отбраната в Европа и влезе в пререкание с Меркел заради изтеглянето на САЩ от ядреното споразумение с Иран от 2015 г. Той също така заплаши с мерки срещу германски автомобилни производители и обвини Меркел, че е контролирана от Русия.