Лидерският вакуум в Германия се отразява и на ЕС

Разбиране на върховенството на закона

Макар че може би не е най-експлозивното, най-сложното предизвикателство, пред което ще се изправи новият канцлер на Германия, ще бъде по въпроса за върховенството на закона в Полша и Унгария. Независимо кой ръководи следващото правителство в Берлин, има схващане, че „Меркел е оставила този въпрос да излезе извън контрол“, според високопоставен германски служител. По думите му Германия сега „трябва да се поправи, разбира се“.

Този натиск в Берлин ще допълни събитията в Брюксел, където Комисията е тласкана от Европейския парламент (ЕП) да заеме позиция срещу двете страни членки и да не изплаща пари по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Делото на Парламента обаче не е толкова правно. Както казва един съветник на държавен глава на ЕС: „Сега даваме на ЕС роля и компетенции, които той няма - да преценява конституционните въпроси в държавите членки“.

„Въпреки многото пропаганда в Парламента, ЕС няма реален механизъм за върховенство на закона, а механизъм за борба с измамите“, казва още съветникът. „Това е защита за данъкоплатците в ЕС, но политическият дебат в Парламента е непоколебим - не за злоупотребата с фондовете на ЕС, а за общото състояние на политиката в Полша и Унгария“, допълва той.

Меркел винаги е успявала да запази ЕС единен, макар и за сметка на някои нейни принципи. Доколко ефективни ще бъдат слабите Шолц и Лашет при преодоляването на тази фина линия - слабото правно основание на ЕС, съчетано със силно противопоставяне от Варшава и Будапеща, остава неясно.

Ескалация на конфликта изглежда неизбежна, особено когато става въпрос за унгарския премиер Виктор Орбан, за когото се смята, че е преминал твърде много червени линии. Без съмнение той също ще се стреми да заеме твърда позиция срещу Брюксел преди изборите в собствената си страна следващия април.

Разходи

Най-последващото предизвикателство, с което ще се сблъска новият канцлер на Германия, е свързано с фискалната политика на ЕС. Тъй като Пактът за стабилност и растеж трябва отново да влезе в сила през 2023 г., страните членки трябва да решат в началото на следващата година дали и как искат да преразгледат правилата.

Лашет е мек консерватор в стил Меркел, едва ли ще иска да настоява твърде силно за реформи. Макар Шолц да не е с чак толкова силна позиция по въпросите на фиска, той също е прагматичен. Тъй като либералните свободни демократи (FDP) вероятно ще играят ключова роля в неговото правителство – лидерът на партията Кристиян Линднер вероятно ще е следващият финансов министър на Германия, той няма да има желание да промени коренно Пакта за стабилност и растеж.

FDP ще бъде принудена да се откаже от повече разходи у дома, като използва извънбюджетни инвестиционни фондове и пренасочени заеми от тази година, като същевременно се обърне внимание на конституционния дълг на Германия.

С натиска от страна на собствения си финансов министър Шолц също ще бъде по-малко ефективен в противостоянието на твърдите държави членки от Северна Европа, особено Нидерландия, които настояват за пълното повторно въвеждане на пакта.

Вероятността да се стигне до разумно споразумение е много по-малка, отколкото всички си мислят и рискът от бедствие е много по-голям от вероятността да се постигне пробив.

Времевата криза, при която ще се проведе този дебат, увеличава риска. ЕК ще трябва да предостави насоки на столиците на ЕС, които да изготвят своите бюджетни планове до средата на април, но висши служители в Брюксел, Париж и Берлин вече не очакват новото германско правителство да има силна позиция по фискалната политика на ЕС преди януари. Предвид и вота във Франция това оставя малко време за постигане на сделка.

Едно е сигурно. Колкото и да се изкушава да опита, следващият канцлер няма да има лукса да игнорира най-разгорещените дебати в ЕС. Изискванията и логиката на длъжността ще принудят или Шолц, или Лашет да се хванат за вродената важност на Германия и да издигнат нейните интереси в блока. Доколко ефективно ще направят това, все още не е ясно.