Джей Пауъл с право вече не говори за преходна инфлация

Във вторник американският сенатор Пат Туми припомни сентенцията на британския икономист от средата на 20-и век Джон Мейнард Кейнс, че „в дългосрочен план всички сме мъртви“, пише Financial Times в редакционен коментар. Питайки председателя на Федералния резерв Джером Пауъл за настоящия пристъп на инфлация над целта на централната банка, Туми каза: „Знам, че вярвате, че тя е преходна. Но всичко е преходно. Животът е преходен.”

Пауъл мъдро каза, че ще се откаже от тази дума, признавайки, че описването на високата инфлация като „преходна“ причинява колкото яснота, толкова и объркване. Фразата първоначално беше въведена в края на 2020 г., когато Пауъл гледаше в перспектива към инфлационния натиск през следващата година. Тя целеше да обхване идеята, че това, което централната банка трябва да взема предвид, не е временен скок в цените, нито „базовите ефекти“ от сравненията с предходната година, а способността си да поддържа инфлацията устойчиво на целта. По собствените думи на Пауъл повишенията на цените „няма да продължат безкрайно“. 

Критиците на монетарната щедрост на Фед, както и на промяната на фокуса му към таргетиране на „средната инфлация“ се възползваха от продължаващата употреба на думата от Пауъл, за да намекнат, че шефът на централната банка не следи ситуацията. Всъщност Туми също така попита на заседанието на сенатската комисия по банкови, жилищни и градски въпроси: „Колко време трябва инфлацията да надвишава целта ви, преди Фед да реши, че може би не е толкова преходна?“ Централната банка на САЩ многократно трябваше да преразгледа своите прогнози за ръста на цените и да признае, че натискът е по-широк, отколкото първоначално очакваше.

Дебатите относно точното значение на термина бяха безполезни, както и разделянето на икономическите коментатори на лагер в полза на преходната инфлация и такъв в полза на постоянната. Оттеглянето на фразата ще премахне едно разсейване и един ненужен източник на объркване. Отвъд подобряването на комуникацията на централната банка обаче позицията на Пауъл се е променила само леко. Въпреки че посочи, че Фед може да изтегли с няколко месеца напред намаляването на покупките на активи, той каза, че все още очаква инфлационният натиск да отслабне.

Вероятно Джей Пауъл ще се окаже прав, че инфлацията ще отшуми. Скокът на цените на природния газ може да не бъде обърнат, но почти сигурно няма да се повтори. Нито пък зашеметяващият ръст в цените на употребяваните автомобили, който беше ключов двигател на инфлацията в САЩ. Всъщност, макар че базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР, клуб на богатите държави) в сряда преразгледа нагоре прогнозата си за инфлацията в САЩ за 2022 г. - от 3,1% на 4,4% - това все пак ще означава, че тя през по-голямата част от следващата година ще е под сегашния си темп от 6,2 на сто (за октомври на годишна база - бел. прев.)

Това, което има значение за централната банка, е всяка част от инфлацията, която може да не изчезне. Инфлация над целевата може да стане самоподдържаща се, ако накара бизнеса и работниците да очакват увеличения на цените и да ги включват в своите решения. Пауъл беше прав като каза във вторник, че това е нарастваща „заплаха“. Изтеглянето с няколко месеца напред на намаляването на количественото облекчаване е разумен отговор.

Новият омикрон вариант на коронавируса може да обърка сметките. Не само, че все още е неясно дали ваксините остават ефективни срещу него, но неясно е и инфлационното му въздействие. ОИСР отбеляза, че той вероятно ще изостри проблемите във веригата за доставки - както и пренасочването на разходите от услуги към стоки - които бяха причина за недостига. От друга страна, малко компании за пътувания и настаняване ще се почувстват така, сякаш имат значителна ценова сила дори ако повишеният страх от инфекция допринесе за недостиг на работна ръка. Пауъл може и да изхвърли думата „преходна“ от речника си, но дебатът за инфлацията си остава жив.