Глобализацията и капитализмът издържаха блестящо пандемичния тест

А ваксините? Има основателни критики относно натрупването на ваксини срещу COVID от богатите страни, докато глобалното им предлагане е оскъдно. Но това е вчерашен проблем. Анализаторите изчисляват, че производителите на ваксини вече произвеждат повече от 1 милиард дози на месец.

Недостиг ли? Какъв недостиг? Разбира се, дори тези забележителни увеличения на производството не винаги бяха достатъчни, за да задоволят растящото търсене. Но далеч от това да ни предаде, глобализираната капиталистическа производствена система се справи, увеличавайки доставките за рекордно време в отговор на едно неочаквано нарастване на търсенето след друго.

Така че, когато се оплакваме от недостиг, ние реално се оплакваме, че предлагането все още не е по-бързо и по-гладко. Не съзнаваме колко много приемаме за даденост, че внезапното, непредвидено търсене се удовлетворява мигновено без забележимо смущение. Това показва колко задълбочено сме интернализирали способността на глобалния пазар да прави точно това. Капиталистическата глобализация търпи репутационните последици от собствения си успех.

Има очевидни условности обаче. Произвеждането на достатъчно за всички не гарантира, че всеки ще получи дял: справедливото разпределение не е една от силните страни на капитализма. Правителствата помогнаха за координирането, да не говорим за финансирането, на производствения капацитет - добре регулираните пазари работят най-добре. И без съмнение политиката има роля в гарантирането, че дори краткосрочни прекъсвания - като при доставките на лични предпазни средства по време пандемия - не се случват.

Но като изключим тези уговорки, коя друга социална организация на икономическото производство някой смята, че би могла да отговори толкова добре на колебанията в глобалните модели на търсене през последните 21 месеца?

Няма причина да мислим, че ренационализираните вериги за доставки - намаляване на глобализацията - биха могли да увеличат производството по-бързо от настоящата ни система. И защо трябва да очакваме една по-контролирана от държавата производствена система - намаляване на капитализма - да бъде или по-справедлива, или по-устойчива, като се има предвид неуспеха на държавите да осигурят адекватни запаси „за всеки случай“ или да разпределят справедливо ваксините по целия свят?

В най-добрия случай можем да се надяваме леко да променим глобализирания капитализъм, за да го направим още по-добър. На всяка цена трябва да инвестираме в запаси или да изискваме от фирмите да се диверсифицират, обяснявайки на данъкоплатците застрахователната обосновка на допълнителните разходи - но трябва да ги свеждаме до минимум в добри времена, когато световните пазари функционират нормално. Трябва да увеличим публичните и частните инвестиции и да обмислим репатриране, когато националната сигурност изисква вътрешен контрол. Но като цяло урокът от пандемията за глобалната политика в областта на веригата за доставки е тя да бъде оставена на мира.