Брюксел, имаме енергиен проблем

Изпращаме 2021 година - още една година, белязана от дълбоките промени в икономиката, политиката и обществото вследствие на пандемията от коронавирус. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2021".

В края на 2019 година Европейската комисия представи официално своята идея за енергийна трансформация - Зелената сделка. Но следващите две години показаха как нещата могат да се объркат тотално. През 2020 година пандемията от коронавируса намали драстично потреблението на енергия и изглеждаше, че преходът може да се случи - зелените централи за първи път надвишиха производството на базовите, емисиите намаляха, сви се и търсенето на изкопаеми горива, а заради правителствената подкрепа голяма част от бизнеса оцеля.

Not great, not terrible, както гласеше култовата фраза на зам.-главния инженер на ядрената централа в Чернобил Анатолий Дятлов в едноименния сериал на HBO. 

Но 2021 година се оказа истински стрес тест за европейските планове и рязко приземи надеждите за безболезнена промяна. Започнаха и да се чуват призиви за спирачки на зеления преход и преосмисляне на целите, макар и официалните заявки да стават все по-амбициозни.

През тази година световната икономика започна да се възстановява бързо, а предлагането на енергия не го последва със същата скорост. Това не е странно, защото през последните години трилиони долари се изваждат от проекти, свързани по някакъв начин с изкопаемите горива под натиска на целите да не се допуска повишаване на температурите с повече от 1,5°С през това столетие. 

В допълнение на пазара на въглеродните емисии в Европа още през май цените на квотите тръгнаха рязко нагоре, което даде своето, макар и не чак толкова значимо отражение върху цената на енергията. Ефектът от поскъпналите квоти е за производителите на енергия от изкопаеми горива и основно - въглища. 

От следващата фаза енергийната криза на Стария континент започна да добива все по-ясни очертания. От лятото липсата на достатъчно доставки направи цената на газа рекордна, а оттам - електроенергията поскъпна съществено, което изправи домакинствата и бизнеса пред истински енергиен шок.

Европейските страни останаха без втечнения газ, на който разчитаха в предишните години - суровината се насочи към Азия, където цените са по-високи. В допълнение, донякъде воден и от геополитически планове, "Газпром" реши да не увеличава доставките на газ към европейските си клиенти, освен договорените, и то въпреки всички призиви.

Според наблюдатели целта на руския държавен гигант е да покаже колко е нужен "Северен поток 2" на ЕС, както и че пазарно ориентираният модел не е подходящ. Изчисления на Международната агенция по енергетика (МАЕ) обаче са категорични - свободният газов пазар е спестил на общността 70 млрд. евро в последните десет години.

Според други обаче "Газпром" просто няма какво да предложи на своите европейски клиенти - до началото на ноември компанията нагнетяваше руските газохранилища, а заради ниските цени на газа през 2020 година съкрати съществено разходите за разработка на находищата. През октомври и ноември доставките на газ от Русия са с 25% под нивото от 2020 година, а от началото на годината руската компания е доставила с малко под 5% повече газ за Европа спрямо пандемичната 2020 година, сочат разчетите на самата компания.

ЕС също още не е напълно готова за съоръжението, по което директно от Русия в Германия, по дъното на Балтийско море, ще постъпват по 55 млрд. куб. метра газ годишно. 2021 година е ключова за този проект - след дълго забавяне "Газпром" най-накрая завърши строителството, но забуксува в процедурата по сертифициране.