Как ВЕИ и природният газ могат да работят в синергия

Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и природният газ не се конфронтират, а могат да работят в синхрон, за да бъдат осъществени зелените цели на ЕС и постигнат комфорта на потребителите. Това коментираха участници в дискусията "Природен газ - перспективи за България", организирана от сп. "Ютилитис". Според екологичната организация "За Земята" обаче скъпият газ насърчава търсенето зелени алтернативи. При ВЕИ имаме по-голям контрол и диверсификация отколкото при природния газ.

Газът е част от Зелената сделка, не просто преходно, междинно или алтернативно гориво, категоричен беше бившият директор на "Булгартрансгаз", днес зам.-председател на Българската газова асоциация Кирил Темелков.Той обясни, че дори и със сегашните заявки на европейските институции, страните от общността ще разчитат основно на природния газ до 2050 година, тоест до годината, в която ЕС трябва да постигне въглеродна неутралност. Напълно възможно е този срок да бъде удължен.

Темелков коментира още, че природният газ е нужен за балансиране на възобновяемите източници, най-малкото докато бъде изграден нужния капацитет от мощности, които ще задоволяват търсенето на енергия.

Един прекрасен пример за синергия между двата енергоизточника може да бъде реализиран в Маришкия басейн, обясни и председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. За него бъдещето на "Марица изток" е в изграждането на парогазови блокове, които да заместят въглищните мощности.

В комплекса може да бъдат изградени соларни панели, чрез които, когато няма търсене на енергия, да се произвежда зелен водород. Този водород може да бъде използван и за захранване на газовите блокове, което ще намали разходите за гориво и емисиите от работата им, категоричен е Иванов.

Трябва да разглеждаме различните енергоизточници като кутия с инструменти - това, че ползваме един не означава, че трябва да се изхвърлят останалите, допълни още Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Той поясни, че различните технологии за съхранение на енергия, за каквато се сочи и производството на водород, не са нов енергоизточник. При тях има загуба при трансформирането на енергия и не са панацея, а просто "новата отвертка в кутията".

"Имаме такава нужда от енергия, че трябва да използваме всичко, което е икономически изгодно в момента", подкрепи го и Боян Рашев, управляващ партньор в denkstatt България. 

Проблемите при водорода на този етап са свързани не толкова с производството, колкото със съхранението му и транспорта, отбеляза още Кирил Темелков. За него сегашната инфраструктура, изграждана с години, не може да бъде използвана за пренос изцяло на водород, а е възможно на примес с природен газ в съотношение до 30% водород в сместа.

Но тук при това положение се появяват нови предизвикателства - на първо място природният газ не е само енергоизточник, а и суровина за химическата промишленост. Освен това съотношението газ/водород не може да се променя толкова често. Затова експертът смята, че не е ясно как водородът ще се отрази на газовата индустрия и допълни, че на този етап дори няма реалистични и реализирани проекти, които да докажат, че водородът може да замести природния газ.