Оптимизъм и стари проблеми съпътстваха изминалата година в Черна гора

Церемонията в старата столица Цетине - "душата на черногорската нация" и символ на борбите за независимост - предизвика предизвестено напрежение и безредици между привържениците на СПЦ и радетелите за независима черногорска църква. "Това не е Сърбия!" бе девизът на протестиращите.

Поводът разпали и старата вражда между институциите.

Премиерът Здравко Кривокапич, смятан за близък до СПЦ, обвини президента Мило Джуканович, че умишлено е създал напрежение около ръкополагането на Йоаникий от сръбския патриарх. Черногорският президент отвърна на свой ред, че "само човек без достойнство" ще позволи да бъде "въведен в манастира Цетине с хеликоптер и под закрилата на бронежилетки, и по този начин да опозори трона на св. Петър Цетински".

"Православни свещеници, облечени в дългите си черни дрехи, слизат от хеликоптер, докато дългите им сиви коси и бради се развяват от витлата. Полицията за борба с безредиците бързо развива черно одеяло от кевлар, за да ги прикрие, докато други с автоматични пушки обграждат периметъра. Не, това не е сцена от Апокалипсис сега." Така видя събитията "Евронюз".

Протестиращи направиха барикада при Белведере и обградиха Цетинския манастир, в който се извършваше инаугурацията.

Имаше сблъсъци между тях и органите на реда, както и пострадали. Полицията използва сълзотворен газ. Различните източници изнесоха различни данни за пострадалите: 20 ранени полицаи, 12 тежко пострадали протестиращи; общо над 50 души, потърсили лекарска помощ... Окончателна информация не бе публикувана.

В основата на конфликта е и текст в новия Закон за вероизповеданията, приет от парламента на Черна гора през декември 2019. Според него всички имоти, които сега принадлежат на СПЦ в Черна гора, трябва да бъдат прехвърлени на държавата, ако църквата не успее да докаже, че ги е придобила преди 1918 г. Но спорът не е само имотен, подчертават медиите в региона. Черна гора е разделена по въпроса за националната си идентичност. Зад спора между балканските държави стоят и по-големи геополитически интереси.

Черна гора има свой, уникален път към независимост. За първи път става независимо княжество през 1852 г., когато е обявявено и разделянето на църковната и държавната власт.

През 1910 г. е обявена за Кралство, а с парламентарен декрет от 1918 г. се присъединява към Сърбия и впоследствие става част от Кралство Югославия. Политическото обединение проправя пътя за повторното основаване на Сръбската православна църква през 1920 г. с указ на югославския крал Александър I Караджорджевич с идеята за обединяване на всички православни църковни провинции и епархии под едно управление.

"Най-важното нещо, което трябва да запомните, е, че този момент от историята, когато църквите и тяхната собственост в Черна гора станаха собственост на Сърбия, а след това и собственост на Сръбската православна църква, ще се издигне един век по-късно". Това гласи предупреждение отпреди 100 години.

През 2006 г. Черна гора се разделя със Сърбия след проведен референдум за независимост.

Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел в началото на 2022 г. коментира събитията в Цетине така: "Свободата на религията, толерантността и зачитането на основните права са основни ценности на ЕС и важни елементи от процеса на присъединяване към Съюза. В същото време принципът на разделение между държавата и църквата трябва да се спазва в светска държава като Черна гора. Борел допълни, че ЕС очаква компетентните органи "надлежно да разследват и да осигурят ефективно наказателно проследяване по всички доказани случаи на физическо и словесно насилие, както срещу демонстрантите, така и срещу служителите на правоприлагащите органи".

Балканската мрежа за рaзследваща журналистика (BIRN) алармира за ескалиране на речта на омразата в обществото.

"Новото правителство е в постоянна криза от самото начало, като мнозина твърдят, че сръбското влияние е заплаха за суверенитета на страната, възстановен чрез референдум за независимост преди 15 години. Битката се разиграва онлайн, подстрекавана от политици, а мнозина се страхуват, че може да се премести офлайн".

В доклад от юни Съветът на Европа предупреди, че разделението между етническите общности в Черна гора "може да се задълбочава и да става все по-изразено".

През октомври при отварянето на досиетата "Пандора" от кутията, образно казано, излетяха имената на президента на Черна гора Мило Джуканович и на членове на семейството му. Според информацията, Мило и Блажо Джуканович са сключили тайни договори през 2012 г. за управление на техен имот, криейки се зад сложна мрежа от свързани компании от Великобритания, Швейцария, Британските Вирджински острови, Панама и Гибралтар.

Синът на президента на Черна гора е използвал тази мрежа, за да създаде две офшорни компании с дъщерни фирми в Лондон и в Черна гора. По темата няма развитие.

В края на годината правителството прие една, определяна като дръзка, икономическа програма, наречена "Европа сега!".

Нейната цел, така както е формулирана от авторите й, е да повиши жизнения стандарт на гражданите и растежа на заетостта; да намали сивата икономика на пазара на труда; да подобри бизнес и инвестиционната среда. А главните мерки са: увеличаване на минималната работна заплата от 250 евро на 450 евро; намаляване на разходите за работодателите чрез по-ниско данъчно бреме върху труда; въвеждане на прогресивно данъчно облагане.

Програмата се базира на готовността на държавата да се откаже от част от дохода в полза на служителя и работодателя, като по този начин осигури среда за създаване на работни места и разширяване на данъчната основа. Правителството се надява, че мерките "ще внесат необходимата доза оптимизъм в обществото, ще насърчат младите хора да останат в Черна гора, особено в по-слабо развитите й части, ще увеличат благосъстоянието на хората".

В последния месец на годината Черна гора стана пълноправен член на "Творческа Европа". Това е най-важният фонд на ЕС за подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор. Черногорските институции и организации ще могат да участват равностойно във всички конкурси в рамките на програмата, а нейният бюджет за следващия седемгодишен период възлиза на 2,44 милиарда евро.

"Зелена и дигитална трансформация" бяха ключовите думи в проведените икономически форуми и документите на 2021 г.

Все още са повече рефрен, отколкото съдържание.

Налице е и глобалното предизвикатекство - пандемията.

Черна гора влиза в третата й година със сравнително висок брой напълно ваксинирани - над 44%, по данни на световната статистика.

В страната са извършени и най-голям брой тестове за коронавирус на милион жители, на второ място е Сърбия. Но Черна гора отчита и най-висок процент заразени на 100 хиляди души в региона. Освен със съпротивата на антиваксърите здравните власти се борят и с "артистичното" спазване на епидемичните мерки, добре познато на Балканите.

През изминалата година Черна гора затвърди оценката си на "лоялен партньор на НАТО" на срещите в Подгорица и в Брюксел. Страната получи похвали и за напредъка си по преговорните глави от предприсъединителния процес към Европейския съюз. Както и препоръката да се бори ефективно с корупцията - традиционния и силен враг на напредъка и благосъстоянието на държавите от Западните Балкани. На Балканите, въобще.