Прасета като донори на органи: първата трансплантация на сърце вдъхва надежда

Генетично модифицираното свинско сърце вероятно трябваше да бъде последната му възможност: „Или умирам, или правя тази трансплантация“, казва американецът Дейвид Бенет преди операцията по присаждане на новото сърце. „Искам да живея. Знам, че е изстрел в тъмното, но това е последният ми избор“.

През уикенда операцията се оказа успешна. Екип от лекари в Балтимор заяви, че за първи път модифицирано свинско сърце е трансплантирано в човек и е прикрепено към неговото тяло. Операцията е продължила осем часа в Медицинския център на Университета на Мериленд.

Лекарите виждат повратна точка в трансплантационната медицина, но същевременно предупреждават и да не се възлагат прекомерни надежди.

57-годишният Бенет страдал от толкова тежко сърдечно заболяване, че по медицински причини вече не е можел да се използва сърце на донор – човек. Така той се съгласява на трансплантация на свинско сърце. Според лекарите се справя добре: „То генерира пулса, то генерира налягането, то е неговото сърце“, казва Бартли Грифит, ръководител на програмата за сърдечни трансплантации в болницата.

Състоянието на пациента обаче може да се промени по всяко време. Тъй като подобна операция не е правена досега, лекарите не смеят да направят прогноза. Но ако Бенет успее да продължи да живее с новото сърце, това ще бъде сензация - и надежда за хиляди хора, които се нуждаят от нов орган.

Човешките донорски органи са и ще останат дефицитни. Потенциални реципиенти на органи към октомври 2021 г. са 1016 български граждани. За цялата минала година в страната ни е имало 14 трупни донори, а само до октомври втори шанс за живот са получили 43 нуждаещи се от присаждане на орган пациенти. За 2021 г. в България са осъществени 33 бъбречни трансплантации, както и две сърдечни и 13 на черен дроб

Ситуацията не е по-различна в Европа. Само в Германия в момента почти 10 000 пациенти чакат да им бъде направена такава операция, пише Handelsblatt. Но с 10,7 донора на милион души население, делът на донорите в Германия е вторият най-малък дял в Европа. Най-зле е ситуацията в Люксембург.

„Ситуацията е катастрофална - а тя беше такава и преди пандемията от коронавируса“, казва лекарят от Бон Кристиан Щрасбург, председател на Германското дружество по трансплантации.

Изкуствените сърца не са много ефективни

Но могат ли органите от животни наистина да бъдат заместител? Лекарите в Мериленд са развълнувани, просто защото свинското сърце е било прието от тялото на Бенет. „Тази трансплантация на орган за първи път демонстрира, че генетично модифицирано животинско сърце може да функционира като човешко сърце без незабавно отхвърляне от организма", обявиха от Медицинския център на Университета на Мериленд.

В продължение на десетилетия изследователите се опитват да прехвърлят успешно животински органи на хора. При предишните опити обаче пациентите преживяват процедурата само няколко дни. През 60-те години на миналия век са трансплантирани бъбреци на шимпанзета, но реципиентите живеят само няколко месеца. През 1983 г. бебе, на което е поставено сърце от бабуин (жълт павиан), оцелява само 20 дни.

Успоредно с това от началото на 70-те години на миналия век лекарите работят върху изкуствени сърца. Но досега те се смятат само за временно решение, докато пациентите получат донорски орган. Изкуствените сърца са рисковани и все още не са толкова ефикасни, колкото естественият орган.

Но през последните години се промениха много неща в търсенето на естествени заместители - също и благодарение на новите методи за модифициране на гените. По принцип прасетата са особено подходящи за донори на органи за хора: Отделни сърдечни клапи от животните вече се използват при хора, а отделни клетки се прехвърлят на пациенти в случаи на заболявания на панкреаса, например.