Олаф Шолц жонглира с ползите и принципите в отношенията с Китай

В продължение на 14 последователни години съвместното предприятие на BMW в Китай остава най-големият данъкоплатец в североизточния град Шънян. С повече от 20 000 служители и снабдявани от 400 доставчици двата завода в основния гряд на провинция Ляонин представляват най-голямата производствена база на германския автомобилен производител в света, пише Nikkei Asia Review.

Миналата година значението на Шънян и китайския пазар за баварската компания беше допълнително затвърдено. Преди няколко години Китай изпревари САЩ като водещ пазар за BMW. През 2021 г. тази разлика се увеличи, като концернът отчете рекордните 846 237 продажби на превозни средства в Китай. Това е повече от регистрираните в САЩ 336 644 автомобила и продадените в Германия 267 917 коли. 

Когато китайският премиер Ли Къцян разговаря по телефона с новия германски канцлер Олаф Шолц в понеделник (17 януари), той отбеляза, че наличните около 2000 китайски компании в Германия и 7000 германски фирми в Китай ще служат като „динамични сили“, които свързват двете страни.

Но дългогодишната позиция на Германия на Wandel durch Handel – надеждата, че повече търговия ще донесе по-голяма промяна в Китай – е изправена пред теста на действителността.

Начинът, по който Шолц управлява отношенията на Германия с Китай ще определи колко изолиран ще се чувства Пекин на международната сцена. Подходът му също е ключ към стратегията на президента на САЩ Джо Байдън за създаване на единен трансатлантически фронт срещу Китай.

Вече се появяват пукнатини в новата германска коалиция заради въпроса как да се справят политиците с нарастващата световна сила в лицето на Пекин.

Когато социалдемократите на Шолц сформираха коалиционно правителство със Зелените и Свободната демократическа партия, партиите обещаха да следват базирана на ценности външна политика, залагаща на демокрацията и правата на човека. Това се разглежда като отклонение от акцента на бившия канцлер Ангела Меркел върху търговските интереси.

Външният министър Аналена Бербок, съпредседател на Зелените, която заема по-застъпническа позиция за Китай, заяви пред журналисти във Вашингтон на 5 януари, че докато е необходимо сътрудничество с Пекин по отношение на изменението на климата и пандемията от коронавирус, ценностите трябва да се защитават “по непоколебим стил”.

„Като [ново] германско правителство ние се фокусираме върху съвместната политика с Китай и върху тясната координация между ЕС и САЩ, като смятаме, че това е ключово и от решаващо значение“, изтъква тя.

И все пак Шолц не споменава ценностите, нарушаването на правата на човека в Синдзян-уйгурския автономен регион на Китай или ситуацията в Хонконг по време на телефонния си разговор на 21 декември с президента Си Дзинпин или разговора му с Ли Къцян от понеделник. Вместо това канцлерът изтъква, че се „надява, че инвестиционният договор между ЕС и Китай може да влезе в сила по-рано“ от предвиденото.

Инвестиционната сделка беше сключена в края на 2020 г., но ратификацията беше отложена от Европейския парламент поради опасения относно предполагаемите проблеми с човешките права в Китай.

"Всички сигнали от Шолц досега показват, че той иска да задълбочи отношенията с Китай, включително в икономическата сфера. Тази позиция е в противоречие с възгледите на неговите коалиционни партньори", коментира Ноа Баркин, експерт по европейско-китайските отношения в Rhodium Group. „Въз основа на информацията от разговорите му със Си и Ли става ясно, че Шолц не се е присъединил напълно към коалиционното споразумение на собственото си правителство, което набляга на човешките права, необходимостта от проевропейски подход към Китай и баланса между партньор, конкурент и съперник“, добавя Баркин.

Според анализатора в своите публични коментари Шолц се фокусира само върху двустранните отношения и аспектите на партньорството. “В този смисъл той игнорира основните послания на коалиционното споразумение", подчертава Баркин.

Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън вече се ангажира с новото германско правителство. Държавният секретар Антъни Блинкен посети Берлин, където проведе третата си среща с Бербок за последните шест седмици.

Рейчъл Елхуус, заместник-директор на Програмата за Европа, Русия и Евразия в Центъра за стратегически и международни изследвания, посочва, че не е ясно кой говори от името на Германия.

„Чувате едно нещо от външния министър и друго нещо от канцлера и друго нещо от министъра на отбраната“, изтъква Елхуус.

Под ръководството на Меркел „най-важните аспекти на външната политика и политиката на сигурност, свързана с Китай, Русия и газопровода „Северен поток 2“, както и икономическата политика и интеграцията в Европейския съюз, бяха внимателно използвани от Меркел. Но дали е така и при Шолц?", пита Елхуус.

По време на съвместна пресконференция с Бербок във Вашингтон по-рано този месец, Блинкен каза, че опитите на Пекин да притиска Литва представляват будят тревога.

„Китай настоява европейските и американски компании да спрат да произвеждат продукти с компоненти, създавани в Литва, или рискуват да загубят достъп до китайския пазар, само защото Литва избра да разшири сътрудничеството си с Тайван“, коментира Блинкен.

През декември стана ясно, че големият германски производител на авточасти Continental е бил притиснат от Китай да спре да използва компоненти, произведени в неговия завод в Каунас, Литва. Заводът, който отвори врати през 2019 г., произвежда контролери, включително устройства за управление на врати и седалки. 

„Не става дума само за Литва, а за това как всяка страна в света трябва да може да определя собствената си външна политика, освободена от този вид принуда“, подчертава Блинкен.

Въпреки политическия натиск много германски компании с бизнес в Китай изглежда са наясно къде се крие голямата печалба. В проучване на бизнес доверието, публикувано във вторник, Германската търговска камара в Китай и KPMG установяват, че 71% от германските компании в Китай възнамеряват да увеличат инвестициите си в страната. Само 4% от 596 компании, споделят, че обмислят да напуснат страната.

Но Баркин от Rhodium Group смята, че германската индустрия е разделена по отношение на Китай.

„Шепа големи германски компании, особено автомобилните производители, са силно зависими от китайския пазар. Но много германски малки и средни предприятия се борят с нарастващите разходи, свързани с покриване на местните регулации и от засилващата се конкуренция в лицето на китайските фирми”, изтъква той. Според него това, което се забравя в дискусията по темата, е, че Китай разчита на Германия за чужд капитал, технологии и иновации.

Във време на нарастващо геополитическо напрежение между Китай и САЩ, Берлин разполага с лостове срещу Пекин. Неуспехът му да се възползва от това ливъриджа е една от основните слабости в германската политика спрямо Китай през последните години, добавя Баркин.