Инвестирането в индивидуални акции не е за всеки

Въпреки че има добър икономически аргумент срещу притежаването на индивидуални акции, практиката има социална полза. Притежаването на акции свързва хората с публичните корпорации. То учи инвеститорите за пазарите, кара хората да са ангажирани повече с начина, по който работят, и това може да ги накара да се чувстват по-добре относно капитализма, което е важно в наши дни. Нашата икономика и култура се основават на идеята, че всеки може да поеме риск, дори и непрепоръчителен, и да забогатее.

В идеалния случай инвеститорите на дребно би трябвало да гледат на подбора на акции като на хоби, а не като на инвестиране, и да отделят само малък дял от портфолиото си на индивидуални акции. Не гледате на посещението на казино като на инвестиционна стратегия; това е забавление. Същото трябва да важи и за закупуването на акции в отделни компании. И все пак, от предпазните колани до ваксинациите, правителствата невинаги могат да разчитат на своите граждани да правят това, което е в техен най-добър интерес – понякога те се нуждаят от малко помощ.

Ето няколко възможности:

1. Да се позволи само на акредитирани инвеститори, хора с голямо нетно богатство и хедж фондове да купуват индивидуални акции, което по същество вече важи при закупуването на непублични активи. Системата се нуждае от някой, който да купува и да продава на късо отделни акции с цел откриване на справедливата цена и поддържане на пазара ефективен. Но въпреки че това може да е правилно в света на чистата финансова теория, то вероятно не е добре за обществото  Затова допустимите инвеститори могат да бъдат ограничени до тези, които са най-добре позиционирани за тази роля.

2. Да се направи притежаването на отделни акции малко по-трудно, отколкото е сега. При подготовката си за тази статия направих първата си индивидуална инвестиция (за 10 долара си купих две акции) чрез моята брокерска сметка и беше шокиращо лесно. Беше по-трудно да се откажа от скъпата опция по подразбиране в пенсионния ми план 401(k). Когато направих това, бях подложена на много предупреждения, че моят индексен фонд с ниски разходи (същият инвестиционен микс като този по подразбиране, само че по-евтин) може да подкопае целите ми за пенсиониране.

Нямаше такова предупреждение, когато си купувах акциите. Може би, най-малкото, трябва да бъдем принудени да преодолеем подобни ограничения, с такива предупреждения, преди да закупим отделни акции. Това може да не спре повечето купувачи, но поне е опит да се образоват хората, че индивидуалното инвестиране в акции носи допълнителни рискове и не трябва да е норма.

3. Да продължим да правим това, което правим. Да се улесни индивидуалната търговия на различните платформи и да се оставят все по-голям брой хора да поемат неефективни рискове. Някои ще се изгорят, но това е животът.

Последната опция е най-вероятната. Но втората би била най-добра. Обикновено съм скептична относно тромавата регулация и смятам, че американците се нуждаят от повече риск в живота си, за да просперират. Но ако регулирането има за цел да направи нещо, то е да ни насочи към по-добри рискове, като същевременно запази възможно най-голям избор.