Инвестирането в индивидуални акции не е за всеки

Пазарите тази година калкулират риска чрез рисковата премия. Всеки актив с по-голяма очаквана доходност от нискорискова облигация ще ви изложи на загуби от време на време, както това се случи миналия месец. Но това е сделката: рискът е цената на потенциално по-високите печалби.

Някои инвеститори поемат повече риск от други. Ако сте изправени пред по-големи загуби, отколкото можете да си позволите, и не получавате като цяло по-висока възвръщаемост от това, трябва да преосмислите инвестиционната си стратегия. Ако това важи за вас, тогава може би притежавате индивидуални акции. Тъй като волатилността се връща и ерата на меме акциите (придобилите култов статут в социалните мрежи – бел. прев.) приключва, си струва да се запитаме: Трябва ли изобщо на инвеститорите на дребно да бъде позволено да притежават индивидуални акции, пише за Bloomberg Алисън Шрейгър, старши сътрудник в Manhattan Institute.

Това може да звучи крайно. В крайна сметка, какво олицетворява американския капитализъм по-добре от това да си купиш част от бизнес, на който се възхищаваш, уважаваш или просто смяташ, че ще те направи богат? Само че ние поставяме прегради и правим предупреждения, когато става въпрос за много други аспекти от живота ни, от защита на данните до закупуване на матрак. И все пак поемането на повече риск от необходимото, което е същността на индивидуалните инвестиции в акции, не само е неограничено, но понякога се приветства.

Тук има важна разлика между притежаването на акции и притежаването на акции в конкретни компании. Трябва да насърчаваме притежаването на акции и вярвам, че американците трябва да поемат повече риск. Рискът в портфолиото за повечето от нас е единственият начин за увеличаване на богатството. Само около 50% от американците притежават акции и това допринася за неравенството в богатството.

Но има добър и не толкова добър начин за поемане на риск. Икономистът, който ме научи на финанси, често казва, че притежаването на индивидуална акция е като притежаването на ауспух на кола. Стойността идва от ролята й като част от по-голяма система, което във финансите се изразява в добра стратегия за диверсификация.

Между възхода на платформите за онлайн търговия и пенсионните сметки 401(k) американците притежават повече акции от всякога, но ние никога не си направихме труда да обучим хората за някои от основните постулати, свързани с това. Когато инвестирате на фондовия пазар, вие се сблъсквате с два вида риск: специфичен - рискът, че една акция ще се повиши или спадне; и системен - рискът целият пазар да се повиши или спадне.

Не можете да направите много по отношение на системния риск, освен да намалите експозицията си и да се откажете от потенциална възвръщаемост. Но специфичният риск може напълно да се избегне, просто трябва да купите много други акции, които да компенсират загубите, когато една отделна акция спадне. Ако диверсифицирате правилно, получавате единствения безплатен обяд във финансите: по-висока очаквана възвръщаемост и по-малък риск.

И се оказва, че най-евтиният и лесен начин да получите тази перфектна диверсификация е да закупите индексен фонд, който съдържа стотици или хиляди акции. Това отчасти обяснява защо индексните фондове обикновено се представят по-добре от индивидуално подбраните портфейли от акции.

По време на лудостта по мемеакциите беше странно да се види как борецът за благосъстоянието на потребителите сенатор Елизабет Уорън (дем.) твърди, че проблемът не е в дребните дей трейдъри, а в поведението на големите инвеститори, което е трябвало да бъде обуздано, за да се направят пазарните спекулации справедливи за всички. Но без значение какво правят регулаторите, спекулациите с акции рядко са добри за инвеститорите на дребно. Особено когато залагат срещу институционални инвеститори, които не играят мръсно, а често просто имат естествено предимство поради далеч по-дълбоките си джобове, времето с което разполагат и (вероятно) по-големите умения.