До какво доведе Модерната парична теория в САЩ

Всъщност Америка прилагаше MПT на практика. Конгресът вземаше заеми и харчеше с малко загриженост за дългосрочните лимити, а Фед подкрепи това заемане, като запази лихвените проценти близо до нулата. В резултат на това привържениците на MПT обичат да посочват, че икономиката на САЩ се е възстановила по-силно от която и да е от другите големи.

Да, САЩ също така имат по-силна инфлация, признават те, но отбелязват, че винаги са признавали тази възможност и че инфлацията е по-скоро резултат от необичайните обстоятелства на пандемията, отколкото от някакъв конкретен аспект на MПT.

И двата отговора са неудовлетворителни. В интерес на истината MПT се проваля точно както прогнозираха нейните по-положителни критици.

Първо, заслужава да се отбележи, че ако правителството на САЩ бе приело някои от политиките, които подкрепят привържениците на MПT, инфлацията вероятно щеше бъде много по-висока. Те, например, предвиждаха да дадат държавна работа за 15 долара на час на всеки, който иска. Ако това бе затруднило частния сектор при привличането на служители, той щеше просто да повиши заплатите (и вероятно цените).

Това е по-екстремна версия на това, с което се сблъскаха работодателите, когато Конгресът временно добави бонус към осигуровките за безработица. Един резултат беше широко разпространеният недостиг на работна ръка и увеличението на разходите за търговците на дребно.

Неспособността на Белия дом да признае, че може да е прекалил, е точно това, което имаха предвид критиците, когато обвиниха MПT, че е „илюзорна“. Не че има нещо особено непочтено в тази администрация; просто всяка администрация би се затруднила да каже на най-ревностните си поддръжници, че техните най-желани програми разрушават икономиката. Най-доброто, което може да направи, е да изчака инфлацията да отшуми - точно това, което прави администрацията на президента Джо Байдън.

Второ, Фед сега планира да повиши лихвените проценти, може би доста агресивно. Това означава, че бизнесът и потребителите скоро ще се сблъскат с нарастващи разходи за инвестициите си, докато за федералното правителство ще бъде по-скъпо да финансира дълга си. Ако Конгресът вдигне данъците, това ще увеличи трудностите, пред които са изправени бизнесът и домакинствата. Ако правителството заеме повече пари, това ще изостри проблема с разходите, който всъщност доведе до инфлацията.

С други думи: Конгресът не може лесно да спре да харчи твърде много, а Фед не може лесно да адресира този му провал. Изводът е, че дори при извънредни обстоятелства като пандемия, правителството трябва да има предвид последствията от прекомерните публични разходи. Идеята, че то може да пренебрегне подобни последици, винаги е била съмнителна като теория, а сега е дискредитирана като практика.