Бежанската вълна от Украйна може да сплоти или разедини Европа

Само в първия ден на руската инвазия в Украйна около 120 хил. души са напуснали домовете си според Европейската комисия, ставайки „вътрешно разселени“ на бюрократичен жаргон. Пътища и магистрали от Киев и други градове се оказаха задръстени. И това беше едва първият ден.

Колко украинци ще се опитат да избягат от страната си в следващите седмици и месеци зависи от това колко брутално ще действа руският президент Владимир Пътин. А на пръв поглед нещата изглеждат брутално. Между 1 и 5 млн. цивилни могат да избягат на запад в Европейския съюз. Бежанската криза от 2022 г. вероятно ще направи така, че тази от 2015 г. да изглежда добре, и ще си съперничи с тази от 1945 г., пише Андреас Клут в коментар за Bloomberg.

Първите дестинации на украинците ще бъдат четирите държави от ЕС, които са им преки съседи: Полша, Словакия, Унгария и Румъния. От тях първите три принадлежат към Шенгенското пространство, което ще позволи на украинците да влязат и да стоят в тях 90 дни без виза. За разлика от около милион сирийци, афганистанци и други, които дойдоха през 2015-2016 г., тази година уморени, бедни и струпани на групи хора ще могат да преминават границите законно.

Точно сега те вероятно ще бъдат прегърнати със състрадание и гостоприемство – първите бежански влакове, пристигнали в Мюнхен през 2015 г., бяха посрещнати от германците с бутилки с вода и плюшени мечета. Полша и други страни, подкрепени от Европейския съюз, подготвят специални медицински влакове и логистика за временно настаняване на много хора.

Но как ще реагират обществата в ЕС в средносрочен и дългосрочен план? През 2015 г. се надигна антиимигрантска реакция дори в либералните страни от Швеция до Германия. Източните държави членки, които преди са били зад Желязната завеса, почти напълно затвориха вратите си за бежанци. Полша и Унгария, и двете водени от популистки крайнодесни правителства и тогава, и сега, се превърнаха в лидери на антибежанската съпротива в ЕС, често пропита с ксенофобия.

В този обструкционистки дух, оттогава Варшава и Будапеща възпират всички опити на ЕС да реформира своя миграционен режим. Т.нар. Дъблинска система изисква имигрантите да искат убежище само в държавата членка, в която първо влязат физически. През 2015 г. това остави страните по миграционните маршрути от Сирия – и най-вече Гърция, изложени на повече рискове. Претоварени от вълната, те игнорираха правилата и пуснаха бежанците към Австрия, Германия и други държави.

Германия и още страни предложиха нов режим със съвместна полиция около външните граници на Европа и механизъм за вътрешно заселване на търсещите убежище пропорционално на размера и състоянието на страните членки. Но Полша, Унгария и други се възпротивиха на всички молби да покажат солидарност.

Не помогна и това, че и Варшава, и Будапеща водеха едновременно своеобразна бюрократична война срещу Брюксел. Те подкопаха върховенството на закона, свободата на печата и други свободи, както и правата на LGBTQ+ хората. ЕС води дисциплинарни производства и срещу двете. Дори се говори за намиране на начин за изгонването им от клуба.

Този път обаче всичко може да бъде различно. Полша и Унгария ще са първа линия, а не в периферията. Бежанците, които през 2015 г. бяха предимно мюсюлмани, сега са славянски роднини, поне за поляците и словаците. Полша вече е дом на около 2 млн. украинци. А причината за отчаянието на преминаващите границата няма да бъде далечният сирийски злодей Бараш ал Асад.

Доскоро неспособността да се управлява миграцията изглеждаше като един от начините, по които ЕС може да се провали като субект и идея. Именно това се опитват да експлоатират враговете му – като Путин и неговия приятел белоруският президент Александър Лукашенко, насочвайки бежанци към блока, когато могат.

Но през 2022 г. нещата могат да са малко по-различни. ЕС, идеалистичен мирен проект, основан на меката сила и демократичните ценности, трябва да осъзнае, че има реални врагове с ядрено оръжие, на които трябва да гледа като на един. Това може да означава най-накрая да се стигне до формиране на европейска армия и синхронизирането ѝ с НАТО. Но на първо време това означава заравяне на вътрешните спорове и реформиране на миграцията.

Полша и Унгария ще трябва незабавно да прекратят всичките си битки с Брюксел и да поискат от него помощ за настаняване на украинските бежанци. ЕС трябва да окаже тази помощ любезно и след това да намери нови системи за справяне с бежанците и други проблеми.

Путин започна жестоко нападение срещу Украйна, срещу реда, наложен след Студената война, а всъщност и срещу самата истина. Ако нещо добро може да произлезе от тази катастрофа, то това може да е обединяването на Европа.