Германия смени политиката по отношение на отбраната и сигурността

За полския външен министър беше голям момент да заяви през 2011 г., че „не се страхувам толкова от германската власт; започвам да се страхувам от немското бездействие." Думите на Радослав Сикорски бяха свързани с кризата в еврозоната, но допреди дни можеше да се отнасят и за видимото нежелание на Берлин да наложи сериозни санкции на Русия заради инвазията в Украйна.

Съобщенията на Германия през уикенда, че ще доставя оръжия на Киев – отменяйки отказа си да изнася оръжие в зони на конфликт – и че рязко ще увеличи разходите си за отбрана, преобърнаха десетилетните доктрини за сигурност и външна политика. Те са най-драматичният знак досега за това как агресията на Владимир Путин променя нагласите в цяла Европа, пише Financial Times в редакционен коментар.

Германската трансформация започна миналата седмица, когато канцлерът Олаф Шолц обяви, че сертифицирането на руския газопровод "Северен поток 2" е спряно. Скоро след това тристранната управляваща коалиция в Берлин оттегли съпротивата си срещу изключването на някои руски кредитори от международната платежна система Swift.

Германското правителство позволи на други страни да изпращат оръжия, произведени в Германия, към Украйна, след което обяви собствените си планове за изпращане на ракети, бронирани превозни средства и гориво. И накрая, Шолц оповести фонд в размер на 100 милиарда евро за модернизиране на германската армия и обеща, че ще повиши разходите за отбрана от 1,5% от БВП до целта на НАТО от 2 процента.

Канцлерът също така обеща да модернизира изтребителите, необходими за споразумението с НАТО за споделяне на ядрено оръжие, което включва германски самолети, носещи американско оръжие към цели при конфликт. И той обеща да ускори усилията за намаляване на зависимостта от руския нефт и газ.

Това е преломен момент за Берлин, колкото закъснял, толкова и похвален. Той възвестява края на ерата на предпазлива ангажираност с Москва, в която дори бившият канцлер Ангела Меркел сякаш губеше вяра в последните си години на поста. Това е признание за провала на надеждите на Германия след Студената война за „Wandel durch Handel“ ("Промяна чрез търговия" – бел. ред.), или че затягането на икономическите връзки ще укрепи руската демокрация и ще я вгради в базираната на правила система.

Това убеждение от своя страна беше повлияно от Източната политика (Ostpolitik) на Вили Бранд, разведряването със страните от съветския блок, което много германци смятат, че е помогнало за събарянето на Берлинската стена.

Смяната на тона през уикенда включваше компромиси от всяка от коалиционните партии: от Социалдемократите на Шолц - за увеличаване на разходите за отбрана, от Зелените - относно износа на оръжие, и от либералните Свободни демократи - за финансирането на военни подобрения чрез издаване на дълг. Кристиан Линднер, финансовият министър от Свободните демократи, нарече това „инвестиция в нашата свобода“. Изглежда схванал сериозността на момента, Шолц почерпи от готовността на Меркел да прави големи политически скокове, когато усещаше, че германското обществено мнение е готово.

В неделя (27 февруари) повече от 100 000 души се присъединиха към демонстрация в Берлин срещу руската война в Украйна.

Ангажиментът на Германия подбуди целия ЕС да наруши едно табу, като се съгласи да предостави 450 милиона евро за оръжия на Украйна чрез специален фонд, създаден миналата година – първия път, когато съюзът финансира доставки на оръжия за трета страна. Европейските държави вече са готови да допринесат повече за собствената си сигурност, докато САЩ все повече се фокусират върху Китай.

ЕС като цяло, и неговата най-голяма членка, започват да се движат към разгръщане на „стратегическата автономия“, за която се застъпва вторият по големина член на ЕС, Франция. Но около две трети от членовете на НАТО, включително Италия и Испания, не харчат целевите 2% от БВП за отбрана. Германия сега дава пример.

Войната на Путин в Украйна трябва да бъде мощен стимул за останалите да я последват.