Фед може да успокои пазарите, но не и без цена

Централните банки бяха мощен инструмент за стабилизиране на световната икономика в минали кризи. Способността им – и готовността – да го направят сега са ограничени. Теренът е по-труден и разходите за спасяване са по-високи, пише Дениъл Мос за Bloomberg.

Цената, която Русия плаща за нахлуването си в Украйна, да не говорим за съдбата на възстановяването от глобалната пандемия, зависи до голяма степен от това дали западните монетарни власти ще използват мускулите си и какво са готови да пожертват по пътя. Преди по-малко от седмица регулаторите в повечето страни говореха колко бързо да оттеглят подкрепата, а не колко ще трябва да бъде удължена тя. Захвърлят ли те борбата срещу най-високата инфлация от десетилетия? Има ли начин да се предотвратят финансовите сътресения, без да се прибягва до отговорите от пандемичната ерата или тези след фалита на американската банка Lehman Brothers?

Страховете от криза с финансирането се умножават: доларът нарасна в понеделник спрямо почти всички останали водещи валути, като щатските държавни облигации поскъпнаха заедно със златото. Руската рубла потъна, тъй като САЩ и Европейският съюз предприеха действия да изолират страната от капитали, като санкционираха централната банка на Русия. Администрацията на Байдън забрани на американски физически лица и компании да правят бизнес с Банката на Русия, с руския фонд за национално благосъстояние и с руското министерство на финансите. В понеделник имаше много спекулации, че западните централни банки ще създадат някаква защита за света, като същевременно поддържат натиска върху Москва.

Критичният участник в този аспект на конфликта, независимо от географската близост на еврозоната до танковете на Путин, е Федералният резерв. Въпреки всички приказки за упадъка на САЩ и оплакванията, че първоначалният отговор на Запада на руската агресия е бил беззъб, силата на долара и широчината на обсега на Фед го правят мощна сила, с която Путин да се бори – ако влезе в битката.

Хората, свикнали Федералният резерв да се притича на помощ, имат основателни причини да очакват такава. Поне два пъти от началото на века Фед снижи лихвените проценти и разшири предлагането на долари към приятелски централни банки, за да облекчи настъпила криза. Целта и на двете мерки беше да се преборят с вторичните трусове от това, което се възприемаше като събития, случващи се веднъж на век: колапсът на Lehman Brothers през 2008 г. и епидемията от коронавирус през 2020 г. През 1998 г., когато Русия бе във финансова криза, Фед намали лихвите въпреки стабилната икономика на САЩ. Тогава американските икономически лидери подкрепиха предоставянето на помощ за Русия, макар че тя бе изпаднала в дефолт.

Сега обстоятелствата са по-предизвикателни. САЩ нямат желание да помагат на Русия, докато настоящата агресия продължава. Ако банковата й система се срине и рублата стане наистина нежелана на международните пазари, не очаквайте от Министерството на финансите на САЩ или от Международния валутен фонд да предприемат някакви мерки.