Путин може и да си мисли, че е Петър Велики, но не е

Руският лидер продължи безмилостното си преследване на украинския народ дълго след като клането на бойното поле официално приключи. Основната му цел беше да откаже на жертвите си тяхното фундаментално право на легитимна, отделна национална идентичност. Това историческо резюме може в крайна сметка да се отнася за Владимир Путин, но също така описва Петър Велики (1672-1725), пише за Wall Street Journal Майкъл Медвед, който води ежедневно радио токшоу в националния ефир на САЩ. 

Всемогъщият цар е личният герой на Путин, като му се приписва превръщането на изостанала и изолирана Русия в страховита световна сила. Разбирането на възхищението на Путин от тази буквално внушителна фигура (историците смятат, че Петър е бил над два метра) предоставя контекст за настоящата война на Русия срещу Украйна.

Роден през 1952 г., Путин навършва пълнолетие във време, когато Съветският съюз доминираше в Източна Европа и се бореше със САЩ за световно надмощие. Днес Руската федерация се нарежда на 11-то място в световен мащаб по брутен вътрешен продукт, доста зад Канада и Южна Корея и едва изпреварвайки Бразилия. Проблемната руска икономика също така има по-нисък брутен вътрешен продукт (БВП) от три американски щата – Калифорния, Ню Йорк и Тексас. (Делът на Русия в световния БВП е под 2%, докато преди създаването на СССР, чието разпадане Путин смята за най-голямата трагедия на 20 век, е бил над 6% - бел. прев.) И въпреки че е най-голямата страна в света по територия, Русия е девета по население, след Бангладеш и Нигерия.

Като руски лидер в продължение на повече от две десетилетия Путин преследва мисията да повтори постижението на Петър, като гарантира, че останалата част от света уважава или поне се страхува от родината му.

Решителната победа на Петър Велики в това начинание се случва през 1709 г. близо до град Полтава в централна Украйна, където руска армия отблъсква нахлуващите сили на Шведската империя, водена от легендарния скандинавски монарх Карл XII. Шведите получават голяма помощ от малко вероятен източник: Иван Мазепа, казашки вожд и един от националните герои на Украйна. Карл му обещава, че в замяна ще освободи казаците от руската тирания на Петър. Вождът се присъединява към шведите, но те губят битката.

Големи творци увековечават мелодраматичната история на Мазепа, представяйки колоритния казак или като свободолюбив протореволюционер (лорд Байрън, Виктор Юго и Франц Лист), или като предател на Русия (Пушкин и Чайковски).

Решението на Мазепа да се присъедини към шведите бетонира недоверието на Петър към неговите украински поданици. Имперска директива от 1720 г. забранява всяко печатане на украински език и заповядва незабавното изземване на украинските църковни книги. Петър II (1715-30), управляващ за кратко като наследник на дядо си, нарежда през 1729 г. много укази и други официални документи да бъдат преведени от украински на руски. Тези усилия са част от дългосрочен процес на „русификация“, целящ да потуши всяка жарава на неруски национализъм в огромната империя.

Триста години по-късно в бомбоубежище в Киев украинският президент Володимир Зеленски моли света да сложи край на бруталния опит на Путин да последва примера на Петър и да заличи неговия народ и наследството му. „Те не знаят нищо за нашата столица, за нашата история“, каза той. „Но те имат заповед да изтрият нашата история, да заличат страната ни, да унищожат всички нас.“

След като се оттегля като държавен секретар, Кондолиза Райс си спомни за последната й среща с Владимир Путин. „Знаеш, че Русия е била велика само когато е била управлявана от силни мъже“, казва й той. „Като Александър II, като Петър Велики, спомням си, че си помислих. А може би Владимир Велики ще продължи този списък?“, мисли си Райс.

Тя така и не го пита, но отговорът е очевиден. „Сигурна съм, че той не е напълно рационален“, казва Райс. „Той е мегаломан. И трябва да приемете с вероятност от 5%, че всъщност е вманиачен“, допълва тя.

Хипнотизиран от извисяващата се фигура на своя царски идол, Путин остава малък човек, копнеещ да бъде гигант. Но безсмислените убийства и непредизвиканата война, съсипваща живота на милиони, няма да му осигурят монументално място в историята и, както отбелязва британският автор Дъглас Мъри, никой няма да си помисли, че Влад Лудия е Петър Велики, посочва Медвед.