Как войната променя бизнеса

Войната в Украйна вече преобърна безброй животи. Сега тя променя и бизнес моделите. С напускането на Русия от западните мултинационални компании и с прекъсванията на веригата за доставки в Украйна, съчетани със смущения, свързани с ковид в Китай, компаниите трябва да преосмислят всичко, пише Рана Форухар за Financial Times.

Предизвикателствата варират от това как да плащат на местния украински персонал (в някои случаи с кеш, доставен до Полша) до това как да се сдобият с части, които са доставяли от региона преди войната (отговорът до момента: бавно и неравномерно). Сред най-силно засегнатите са немските производители на автомобили, които зависят от компоненти от Украйна. Техните заводи бездействат, докато те се борят да измислят нова система.

Но дори компании, които нямат доставчици или операции в конфликтната зона, осъзнават, че трябва да се преориентират от допусканията за неограничена глобализация към по-регионални - или дори местни - центрове на производство и потребление. Те също така виждат ползите от повечето децентрализация и системната достатъчност (а именно, разполагането на допълнителни ресурси за осигуряване на резервна поддръжка), за да се избегнат бъдещи шокове. „Текущите прекъсвания във веригата за доставки вече продължават по-дълго от петролните ембаргота от 1973-74 и 1979 г. взети заедно!“, посочва Ричард Бърнстийн, главен изпълнителен директор на инвестиционната фирма RBA. Това не е временно отклонение, а по-скоро новата нормалност.

Големите компании, които могат да си позволят да притежават по-голяма част от цялата си верига за доставки, се движат към вертикална интеграция като начин за изглаждане на прекъсванията и произтичащия от тях инфлационен натиск. Компании от всякакъв размер търсят начини да локализират повече производството, където и да се намират техните потребители, без значение в коя държава или регион са базирани. Много по-малки „производствени“ фирми в Ню Йорк се възползваха по време на пандемията, тъй като набират ресурси на място, но техниката също така се използва от големи марки, които просто искат повече буфери срещу сътресения от всякакъв вид – било то геополитически или климатични.

„Веригите за доставки са под натиск и то от известно време“, казва Арама Кукутай, главен изпълнителен директор на стартираща компания за вертикално земеделие, наречена Plenty, която работи с Walmart за отглеждането на вертикално подредени продукти в Калифорния, а също и с компании като Driscoll, най-големият производител на безкостилкови плодове в света. Двете стартираха нова вертикална ферма за ягоди на източното крайбрежие, с цел да избегнат транспортните разходи и закъсненията. „Компании като тази искат да намалят зависимостта си от дълги, сложни вериги за доставки, както и от вноса“, добавя Кукутай. „По принцип искате да изграждате там, където са клиентите.“

Това е тенденция в производството от известно време - особено за частни компании, които по-често са семейни, по-вкоренени в местните общности и изпитват по-малък натиск за тримесечните си резултати. Една от тях е New Balance, компания за обувки, която миналата седмица обяви пускането на фабрика в Масачусетс, за да обслужва нарастващото търсене на „произведени в Америка“ продукти, с повече местни доставчици, които да заобикалят шоковете, където е възможно.