Централните банки трябва да помислят хубаво, преди да натиснат здраво спирачката

Нападението на Владимир Путин срещу Украйна заглуши миналогодишния глобален инфлационен дебат по оста преходна-постоянна. Икономическите последици от войната ще бъдат огромни навсякъде и поведението на инфлацията ще отразява тези последици, но и ще покаже кой е бил прав преди това, пише Мартин Сендбу за Financial Times.

Спорът обаче все още е важен. Там където централните банки адресираха въпроса преди войната, ще има последици за това дали те трябва да мислят за справяне с ефектите днес, ако искат да бъдат последователни.

Припомнете си, че ускорената инфлация през 2021 г. възникна от свързани с Covid смущения в глобалните вериги за доставки, което доведе до относителен недостиг на производствени компоненти и суровини. Може да има разумни разногласия относно това дали да се затегне паричната политика на фона на негативния шок в предлагането, когато инфлация настъпва, тъй като производственият потенциал на икономиката е бил увреден. Една централна банка може да прецени, че този тип инфлация трябва да бъде игнорирана, ако шокът в предлагането включва временна корекция на относителните цени, след което нивото на цените се стабилизира от само себе си.

Миналата година обаче тази страна на спора загуби позиции в големите централни банки. Федералният резерв, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) направиха ясни ястребови завои. Приемайки тази позиция тогава, те се скриха в ъгъла.

Войната срещу Украйна донесе нов негативен шок в предлагането в допълнение към стария, добавяйки както към забавянето на растежа, така и към натиска за повишаване на цените. Ястребовите сигнали в отговор на първия шок логично бяха накарали централните банкери да наблегнат на затягането, когато вторият влоши нещата.

Монетарните власти навсякъде обещават, че техните решения ще бъдат „зависими от данните“, но от значение е как интерпретират входящите данни. Досега големите централни банки избягваха възможността да използват шока от инвазията на Путин, за да преразгледат възгледа си за икономиката.

Как трябва да направят това? Първо, като обяснят по-добре мисленето си за негативните шокове в предлагането. Наистина ли се ангажират да затягат повече и по-бързо, докато шоковете, които удрят домакинствата и бизнеса, се влошават?

Второ, централните банки трябва да изяснят как според тях функционира тяхната парична политика. Предполага се, че целта на намаляването на монетарните стимули е да се отслаби вятърът в платната на търсенето в икономиката, така че да се балансира със снижения капацитет на предлагането. Това вече беше трудно да се оправдае, като се има предвид, че номиналното харчене едва се беше върнало към тенденциите отпреди пандемията в САЩ и по-ниско в еврозоната и Обединеното кралство – това едва ли е „прекомерно“ търсене.